Депресираните хора осъществяват ли зрителен контакт?
Намалена социална ангажираност: Депресията може да доведе до намален интерес към социалните взаимодействия, включително осъществяването на зрителен контакт, който е съществена част от социалната комуникация.
Загуба на интерес и удоволствие: Анхедонията, загубата на интерес или удоволствие от дейности, на които някога сте се наслаждавали, е често срещан симптом на депресия. Това може да обхване социалните взаимодействия, което води до намалена мотивация за ангажиране в зрителен контакт.
Когнитивни увреждания: Депресията може да засегне когнитивните функции, включително концентрация, внимание и памет. Това може да затрудни хората да поддържат постоянен зрителен контакт по време на разговори.
Поведение на избягване: Някои хора с депресия могат да се ангажират с поведение на избягване като начин за справяне с емоционалния си стрес. Това може да включва избягване на контакт с очите, за да смекчите чувството на социална тревожност или дискомфорт.
Ниско самочувствие: Депресираните индивиди могат да изпитват ниско самочувствие и чувство за безполезност. Това може да ги накара да се чувстват притеснени или засрамени, като допълнително намалява склонността им да осъществяват зрителен контакт.
Отрицателно самовъзприятие: Хората с депресия често имат негативно самовъзприятие и могат да вярват, че другите ги оценяват негативно. Това може да ги накара да не желаят да установят зрителен контакт от страх от отхвърляне или критика.
Намаленият зрителен контакт обаче не е симптом, който се отнася само за депресията и може да бъде свързан и с други състояния, културни норми или лични предпочитания. Ако вие или някой, когото познавате, изпитва постоянни симптоми на депресия, важно е да потърсите професионална помощ от доставчик на психично здраве за точна диагноза и подходящо лечение.
