Защо да смятаме стреса за фактор за нараняванията на работното място?
1. Повишен риск от злополуки: Стресът може да доведе до намалена концентрация и влошена преценка, което прави служителите по-податливи на злополуки и наранявания. Когато хората са подложени на стрес, те могат да имат по-бавно време за реакция, намален фокус и повишена разсеяност, което може да доведе до опасни ситуации и злополуки.
2. Мускулно-скелетни заболявания: Стресът може да влоши или да допринесе за мускулно-скелетни нарушения (МСЗ), като болки в гърба, болки във врата и повтарящи се наранявания. Продължителният стрес може да доведе до мускулно напрежение, хронична болка и намалена подвижност, което може да повлияе на способността на служителя да изпълнява ефективно работата си.
3. Намален имунитет: Хроничният стрес може да отслаби имунната система, което прави хората по-податливи на болести и инфекции. Това може да доведе до увеличаване на отсъствията от работа и намалена производителност на работното място. Служителите, които изпитват стрес, може да са по-склонни да вземат отпуск по болест, което оказва влияние върху общата производителност и ефективност на организацията.
4. Намалено вземане на решения: Стресът може да увреди когнитивните функции, включително способностите за вземане на решения и решаване на проблеми. Това може да има сериозни последици в отрасли, където бързите и точни решения са от съществено значение, като производство, транспорт и здравеопазване. Лошото вземане на решения поради стрес може да доведе до злополуки, наранявания и оперативни грешки.
5. Повишено рисково поведение: Стресът може да накара хората да участват в по-рисково поведение, като пренебрегване на протоколите за безопасност или работа извън техните физически ограничения. Това може да увеличи вероятността от злополуки и наранявания на работното място.
6. Отсъствие от работа и присъствие: Хроничният стрес може да доведе до увеличаване на отсъствията от работа, тъй като служителите може да си вземат отпуск, за да се справят със здравословни проблеми, свързани със стреса. Освен това стресът може да доведе и до презентизъм, при който служителите присъстват на работа, но тяхната производителност е намалена поради свързани със стреса разсейвания и липса на фокус.
7. Въздействие върху психичното благополучие: Стресът може да има значително отрицателно въздействие върху психичното здраве, което води до състояния като тревожност, депресия и прегаряне. Тези състояния могат допълнително да влошат проблемите с физическото здраве и да допринесат за наранявания на работното място.
8. Увеличени разходи за здравеопазване: Свързаните със стрес наранявания и заболявания могат да доведат до повишени разходи за здравеопазване за работодателите и служителите. Осигуряването на ресурси и подкрепа за справяне със стреса може да помогне за намаляване на финансовата тежест, свързана със здравословни проблеми, свързани със стреса.
Поради тези причини е от съществено значение организациите да признаят стреса като важен фактор за безопасността и благосъстоянието на работното място и да прилагат стратегии за управление на стреса и насърчаване на здравословна работна среда.
