Нивото на кръвната захар се поддържа в сравнително тесни граници въпреки неравномерния прием на поради способността да извършва какво?
Нивото на кръвната захар се поддържа в доста тесни граници въпреки неравномерния прием на храна поради способността на черния дроб да съхранява и освобождава глюкоза. Черният дроб играе решаваща роля в хомеостазата на глюкозата, като регулира концентрацията на глюкоза в кръвния поток. Ето как черният дроб допринася за поддържане на нивата на кръвната захар:
1. Съхранение на глюкоза (гликогенеза):Когато нивото на кръвната захар се повиши след хранене, черният дроб поема излишната глюкоза и я превръща в гликоген чрез процеса на гликогенеза. Гликогенът служи като форма за съхранение на глюкоза в чернодробните клетки.
2. Освобождаване на глюкоза (гликогенолиза):Когато нивото на кръвната захар спадне, например между храненията или по време на гладуване, черният дроб разгражда складирания гликоген до глюкоза чрез процеса на гликогенолиза. Това освобождава глюкоза в кръвта, за да повиши нивото на кръвната захар.
3. Глюконеогенеза:В допълнение към гликогенолизата, черният дроб може също да произвежда глюкоза от невъглехидратни източници чрез процес, наречен глюконеогенеза. Това се случва, когато запасите от глюкоза в тялото са изчерпани, като например по време на продължително гладуване или гладуване. Глюконеогенезата включва превръщането на аминокиселини, глицерол от мазнини и лактат в глюкоза.
4. Регулиране на инсулин и глюкагон:Процесите на съхранение и освобождаване на глюкоза в черния дроб се регулират от хормони като инсулин и глюкагон. Инсулинът, произвеждан от панкреаса в отговор на високите нива на кръвната захар, насърчава усвояването на глюкоза от черния дроб и съхранението на глюкозата като гликоген. Глюкагонът, също произвеждан от панкреаса, стимулира разграждането на гликогена и освобождаването на глюкоза в кръвта, когато нивата на кръвната захар са ниски.
Чрез тези механизми черният дроб действа като резервоар за глюкоза, като помага да се поддържат нивата на кръвната захар в сравнително тесни граници въпреки вариациите в приема на храна и разхода на енергия. Това е от съществено значение за осигуряване на постоянно снабдяване с глюкоза за мозъка и други тъкани, които разчитат основно на глюкоза за енергия.
