Какви структури се използват за усещане на допир?

Докосването се усеща от специализирани структури в кожата, наречени механорецептори. Тези рецептори преобразуват механични стимули, като натиск, вибрация и разтягане, в електрически сигнали, които се предават на мозъка. Има няколко типа механорецептори, всеки от които е чувствителен към определен тип усещане при докосване.

1. Телца на Майснер: Те са разположени в дермалните папили, които са малки издатини на повърхността на кожата. Корпускулите на Майснер са отговорни за усещането за фино докосване и текстура.

2. Дисковете на Меркел: Те се намират в епидермиса, най-външния слой на кожата. Дисковете на Меркел участват в усещането на фино докосване, натиск и вибрации.

3. Окончания на Ruffini: Те се намират в дермата, слоя кожа под епидермиса. Краищата на Ruffini са чувствителни към разтягане и натиск на кожата.

4. Свободни нервни окончания: Това са неспециализирани нервни окончания, които се намират в цялата кожа. Свободните нервни окончания участват в усещането за болка, температура и сърбеж.

Всеки от тези механорецептори има уникална структура и функция, която му позволява да открива различни видове усещания при допир. Мозъкът интегрира сигналите от тези рецептори, за да създаде цялостно възприемане на допир.