Какво е значението на тоника?
1. (прилагателно) Свързано с или обозначаващо преобладаващата височина или тон на музикална композиция.
Пример:„Всяка глава завършва подчертано с тоничен акорд, който подсилва усещането за резолюция.“
2. (съществително) Тонизиращо вещество, като лекарство, което ободрява или възстановява силата.
Пример:"Лекарят предписа тоник, за да помогне на пациента да се възстанови след операцията."
3. (съществително) Освежаваща напитка, обикновено газирана и съдържаща кофеин.
Пример:"Поръчах си тонизираща вода с резен лимон."
4. (прилагателно) Свързано с тонуса на мускула, особено състоянието на нормално напрежение или свиване.
Пример:"Терапевтът работи върху укрепването на тоничните мускули на гърба на пациента."
5. (съществително) Речев звук, който се произвежда с редовно вибриране на гласните струни, като например гласен звук.
Пример:„В лингвистиката тонична сричка е тази, която носи основното ударение в думата.“
6. (прилагателно) Свързване или обозначаване на началния акцент или ударение в дума или фраза.
Пример:„В някои езици тоничното ударение пада върху първата сричка на всяка дума.“
Контекстът, в който се използва терминът "тоник", ще определи конкретното му значение.
