Каква е патофизиологията на разстройството на множествената личност?
Множественото разстройство на личността, сега наричано дисоциативно разстройство на идентичността (DID), е сложно психично състояние, характеризиращо се с наличието на две или повече различни състояния на личността или идентичности в индивида. Точната патофизиология на DID не е напълно разбрана, но се смята, че няколко теории и фактора допринасят за нейното развитие:
1. Травма: DID е силно свързан с анамнеза за тежка травма в детството, като физическо, емоционално или сексуално насилие, пренебрегване или други форми на хроничен стрес. Смята се, че тези травматични преживявания надделяват над механизмите за справяне на развиващото се дете, което води до фрагментиране на себе си като защитен механизъм.
2. Дисоциация: Дисоциацията е психологически процес, който включва временно откъсване от околната среда, мислите, спомените или чувството за себе си. При DID дисоциацията се превръща в тежък и постоянен механизъм за справяне, използван от индивида, за да избяга от огромната травма.
3. Променени състояния на съзнанието: Хората с DID изпитват промени в съзнанието си, което води до различни състояния на личността, които могат да имат различни мисли, чувства, спомени и поведение. Тези състояния на личността могат да се възприемат като отделни идентичности със свои собствени уникални характеристики.
4. Невробиологични промени: Проучванията показват, че DID е свързано с промени в мозъчната структура и функция. Наблюдавани са аномалии в областите, отговорни за интегрирането на спомените, емоциите и самосъзнанието, включително хипокампуса, амигдалата и префронталния кортекс.
5. Генетично предразположение: Някои изследвания показват генетичен компонент на DID, което предполага, че определени индивиди може да са по-уязвими към развитие на разстройството, ако са изложени на травматични преживявания.
6. Нарушение на привързаността: Ранните взаимоотношения на привързаност с болногледачите могат значително да повлияят на способността на индивида да развие сплотено чувство за себе си. Прекъснатите модели на привързаност поради травма или пренебрегване могат да допринесат за развитието на DID.
7. Дисрегулация на паметта: Хората с DID често имат затруднения с паметта, като пропуски или несъответствия в техните спомени. Някои спомени могат да бъдат потиснати или фрагментирани поради свързаната с травма дисоциация.
Важно е да се отбележи, че DID е рядко и сложно заболяване и специфичните механизми, лежащи в основата на неговото развитие, все още не са напълно разбрани. Необходими са повече изследвания, за да се получи цялостно разбиране на патофизиологията на дисоциативното разстройство на идентичността.
