Опишете реакцията на човешкото тяло на клетъчно ниво към възприеманите заплахи от глад като когато човек е на диета или е болен?
1. Хормонални промени
- Повишен кортизол: В отговор на възприеманото гладуване, надбъбречните жлези освобождават хормона на стреса кортизол. Кортизолът помага за мобилизиране на енергийните запаси, като стимулира разграждането на въглехидрати, протеини и мазнини. Той също така потиска несъществени функции, като растеж и възпроизводство, за да отклони ресурсите към основни процеси.
- Намален инсулин: Инсулинът е хормон, който помага на клетките да абсорбират глюкоза от кръвния поток за енергия. По време на периоди на усещане за глад, нивата на инсулин намаляват, за да се намали усвояването на глюкоза от клетките. Това позволява на тялото да съхранява глюкоза за жизненоважни органи, като мозъка и сърцето, и насърчава използването на алтернативни източници на гориво, като натрупани мазнини.
- Повишен глюкагон: Глюкагонът е хормон, който стимулира черния дроб да произвежда глюкоза от складирания гликоген. По време на възприемано гладуване нивата на глюкагон се повишават, за да поддържат производството на глюкоза и да поддържат нивата на кръвната захар в нормални граници.
2. Метаболитни адаптации
- Повишена липолиза: Липолизата е процес на разграждане на триглицеридите (натрупаните мазнини) до глицерол и мастни киселини. Когато тялото почувства липса на енергия, то увеличава липолизата, за да освободи мастни киселини в кръвта. Тези мастни киселини могат да се използват като алтернативен източник на гориво от клетките в цялото тяло.
- Кетоза: Ако усещането за глад продължава, тялото може да влезе в състояние на кетоза. По време на кетоза черният дроб превръща мастните киселини в кетонови тела, които могат да се използват като източник на енергия от мозъка и други тъкани. Кетозата може да доведе до промени в настроението, апетита и нивата на енергия.
- Намалена скорост на метаболизма: За да спести енергия, тялото може да намали скоростта на метаболизма си, като забави несъществени процеси. Това може да доведе до намаляване на телесната температура, сърдечната честота и честотата на дишане.
- Катаболизъм на протеини: В екстремни случаи на глад, тялото може да разгради мускулната тъкан, за да освободи аминокиселини за енергия. Този процес, известен като протеинов катаболизъм, може да доведе до загуба на мускули и слабост.
Като цяло реакцията на тялото към възприеманото гладуване включва координирана поредица от хормонални и метаболитни адаптации, които помагат за поддържане на основни функции, запазване на енергия и запазване на жизненоважни тъкани. Тези адаптации са от съществено значение за оцеляването по време на периоди на ограничена наличност на храна или повишени енергийни нужди, но те също могат да имат неблагоприятни ефекти върху цялостното здраве, ако са продължителни или екстремни.
