Какво се случва с машинна част, която не е темперирана, когато е подложена на ударни натоварвания или напрежение при огъване?

Машинна част, която не е темперирана, когато е подложена на ударни натоварвания или напрежение при огъване, е по-податлива на повреда поради наличието на вътрешни напрежения и липса на пластичност. Закаляването е процес на термична обработка, който следва закаляването и включва нагряване на метала до определена температура под критичната точка и след това охлаждане с контролирана скорост. Основната цел на темперирането е да се намали твърдостта на метала, като същевременно се увеличи неговата якост, пластичност и устойчивост на ударни натоварвания.

Когато дадена машинна част не е темперирана правилно или изобщо не е темперирана, тя остава в закалено състояние с висока твърдост, но ниска якост. При ударни натоварвания или напрежение на огъване, частта може да претърпи внезапни удари, вибрации или сили, които надвишават нейния капацитет на натоварване. Високата твърдост, съчетана с вътрешните напрежения в метала поради бързото охлаждане по време на закаляване, прави частта по-податлива на крехко счупване.

Липсата на закаляване също намалява пластичността на материала, което е способността да претърпи пластична деформация без разрушаване. В резултат на това частта показва намалена устойчивост на възникване и разпространение на пукнатини, увеличавайки вероятността от внезапна и катастрофална повреда при удар или напрежение при огъване.

За разлика от това, правилно закалената машинна част има по-балансирана комбинация от твърдост и издръжливост, постигната чрез темпериране при подходяща температура и скорост на охлаждане. Това позволява на метала да абсорбира и разсейва енергията по-ефективно, намалявайки риска от чуплива повреда и подобрявайки цялостната производителност и издръжливост на машинната част при ударни натоварвания или напрежение при огъване.