Какво е тревожност на характера?
Тревожността, свързана с характерните черти, често се оценява с помощта на мерки за самоотчитане, като Инвентаризацията на тревожността на чертите на състоянието (STAI), които правят разлика между временна тревожност, специфична за ситуацията (тревожност на състоянието) и по-трайна, диспозиционна тревожност (тревожност, свързана с черти). Хората с висока тревожност на чертите са склонни да проявяват негативни пристрастия в процесите на внимание, интерпретация и памет, което ги кара да откриват по-лесно потенциални заплахи и негативни аспекти на тяхната среда. Те могат също така да имат повишена реакция на стрес и повече трудности при връщането в отпуснато състояние след преживян стрес.
Тревожността на чертите се различава от тревожността на състоянието, която се отнася до временните, променливи състояния на тревожност, които индивидите изпитват в специфични ситуации. Тревожността от състоянието е нормален и адаптивен отговор на непосредствени заплахи или стресови фактори, докато тревожността, свързана с черта, представлява хронична склонност към изпитване на тревожност дори при липса на очевидни външни стресови фактори.
Разбирането и справянето с безпокойството, свързано с чертите, може да бъде важно за насърчаване на психическото благополучие. Високите нива на тревожност на характера могат да бъдат свързани с психологически дистрес, намалено социално функциониране и повишен риск от развитие на тревожни разстройства или разстройства на настроението. Интервенции, които се фокусират върху намаляване на тревожността на характера, като когнитивно-поведенческа терапия (CBT), техники, базирани на вниманието, и стратегии за управление на стреса, могат да помогнат на индивидите да развият умения за справяне, за да управляват своите тревожни тенденции и да подобрят своята емоционална устойчивост.