Какви са сестринските интервенции при дефицит на телесното хранене?

Сестрински интервенции при хранителен дефицит на тялото

1. Оценка

- Следете теглото, височината и индекса на телесна маса (ИТМ) на пациента.

- Оценете хранителния прием на пациента, включително хранителните предпочитания, размера на порциите и честотата на храненията.

- Оценете способността на пациента да получава, приготвя и консумира храна.

- Идентифицирайте всички фактори, които могат да допринесат за хранителния дефицит на тялото, като заболяване, странични ефекти от лекарства или социални или икономически фактори.

2. Обучение по хранене

- Предоставете на пациента информация за здравословното хранене, включително значението на балансираната диета и ролята на витамините и минералите.

- Обсъдете индивидуалните хранителни нужди на пациента и направете препоръки за промени в диетата му.

- Насърчете пациента да води дневник на храната, за да проследи приема и да идентифицира областите за подобрение.

- Осигурете ресурси за получаване на здравословна храна, като програми за хранителна помощ или обществени градини.

3. Планиране на хранене

- Помогнете на пациента да разработи план за хранене, който отговаря на индивидуалните му хранителни нужди.

- Вземете под внимание хранителните предпочитания, културния произход и начина на живот на пациента.

- Уверете се, че планът за хранене е реалистичен и постижим за пациента.

- Осигурете рецепти и съвети за готвене, за да помогнете на пациента да приготви здравословна храна.

4. Хранителни добавки

- Ако е необходимо, препоръчайте подходящи хранителни добавки, за да сте сигурни, че пациентът получава адекватни количества витамини и минерали.

- Инструктирайте пациента как да приема правилно добавките и следете за евентуални странични ефекти.

5. Мониторинг и последващи действия

- Наблюдавайте напредъка на пациента и правете корекции в хранителния план, ако е необходимо.

- Насърчавайте пациента да поддържа здравословни хранителни навици и начин на живот.

- Осигурете постоянна подкрепа и ресурси, за да помогнете на пациента да остане на път.