Ако мускулите са в състояние на почти парализа по време на REM сън, тогава как е възможно ходенето насън?

Ходенето насън, известно още като сомнамбулизъм, е парасомния, характеризираща се с това, че човек става от леглото си и извършва различни дейности, докато е в състояние на сън. Това е сложно поведение, което включва комбинация от фактори, включително мускулна активност и мозъчна функция.

Сомнамбулизъм и мускулна активност

Въпреки че е вярно, че мускулите обикновено са в състояние на почти парализа по време на REM сън, тази парализа не е абсолютна. Все още може да се появи известна мускулна активност, особено в мускулите на краката и ръцете. Тази остатъчна мускулна активност е това, което позволява на хората да се движат и да извършват действия по време на епизоди на сънливост.

Мозъчна функция по време на ходене насън

Мозъкът също участва активно в ходенето насън. Проучванията с изображения на мозъка показват, че сомнамбулите имат повишена активност в определени части на мозъка, включително префронталния кортекс, който е отговорен за планирането и изпълнението на движенията. Тази повишена мозъчна активност може да е това, което кара сомнамбулите да се движат и да изпълняват сложни задачи като ходене, говорене и дори готвене.

Защо някои мускули остават активни по време на REM сън

Точният механизъм, който позволява на някои мускули да останат активни по време на REM сън, все още не е напълно разбран. Въпреки това се смята, че някои невротрансмитери, като глицин и GABA, които играят роля в мускулния контрол, могат да бъдат включени. Смята се, че тези невротрансмитери са по-малко активни по време на REM сън, което може да обясни защо мускулите могат да се движат по-свободно по време на този етап на сън.

Заключение

Ходенето насън е сложен феномен, който включва както мускулна дейност, така и мозъчна функция. Докато мускулите обикновено са в състояние на почти парализа по време на REM сън, известна остатъчна мускулна активност позволява на сомнамбулите да се движат и да извършват действия. Повишената активност в определени части на мозъка по време на епизоди на сомнамбулизъм може да обясни сложното поведение, което сомнамбулите могат да проявят.