Защо пациентът с ревматоиден артрит е поставен на химиотерапия?

Ревматоиден артрит (RA) е автоимунно заболяване, което причинява хронично възпаление и увреждане на ставите. Химиотерапията обикновено не се използва за лечение на RA, тъй като се използва предимно за лечение на рак.

RA се управлява чрез различни лекарства и терапии, насочени към намаляване на възпалението, предотвратяване на увреждане на ставите и облекчаване на болката. Някои често срещани лечения за RA включват:

- Антиревматични лекарства, модифициращи заболяването (DMARD): Тези лекарства са основното лечение за RA и действат, като забавят прогресията на заболяването и предотвратяват увреждане на ставите. Примери за DMARDs включват метотрексат, лефлуномид и сулфасалазин.

- Биологични терапии: Известни също като биологични, това са инжекционни лекарства, които са насочени към специфични компоненти на имунната система, участващи във възпалението на РА. Някои биологични терапии, използвани за лечение на RA, включват адалимумаб (Humira), инфликсимаб (Remicade), етанерцепт (Enbrel) и ритуксимаб (Rituxan).

- Насочени синтетични DMARD: Тези по-нови лекарства, като тофацитиниб (Xeljanz) и барицитиниб (Olumiant), действат, като блокират специфични възпалителни пътища в тялото.

- Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС): НСПВС, като ибупрофен и напроксен, обикновено се използват за намаляване на болката, възпалението и сковаността, причинени от RA.

- Кортикостероиди: Тези лекарства, като преднизон, могат да помогнат за намаляване на възпалението и облекчаване на симптомите при RA. Въпреки това, те обикновено се използват в по-ниски дози и за кратко време поради потенциални странични ефекти.

Ревматолозите, специалисти по диагностика и лечение на ревматологични заболявания, внимателно преценяват състоянието на всеки пациент и съответно коригират лечението. Изборът на лекарство или комбинация от терапии зависи от тежестта на заболяването, индивидуалния отговор и балансирането на ефикасността с потенциалните странични ефекти.