Какво би станало, ако продължителността на абсолютния рефракторен период в клетките на сърдечния мускул беше същата като тази за скелетните клетки?

Абсолютният рефрактерен период е времето, през което клетката на сърдечния мускул не може да генерира потенциал за действие, без значение колко силен е стимулът. Клетките на скелетните мускули имат много по-кратък абсолютен рефрактерен период от клетките на сърдечния мускул, което им позволява да се свиват по-бързо.

Ако продължителността на абсолютния рефрактерен период в клетките на сърдечния мускул се увеличи до същата като в клетките на скелетните мускули, ще се случат няколко неща. Първо, сърдечната честота ще намалее значително, тъй като клетките ще отнемат повече време за възстановяване между контракциите. Намалената сърдечна честота би довела до спад в способността на тялото да доставя кислород и хранителни вещества на тъканите и органите. Това може да причини умора, задух и в крайна сметка органна недостатъчност.

Освен това по-дългият рефрактерен период би направил сърцето по-податливо на аритмии, които са анормални сърдечни ритми. Аритмиите могат да накарат сърцето да бие твърде бързо, твърде бавно или неправилно, което може да бъде животозастрашаващо.

Ясно е, че увеличаването на продължителността на абсолютния рефрактерен период в клетките на сърдечния мускул би имало няколко сериозни последици за тялото. Ето защо сърцето е еволюирало да има по-дълъг рефрактерен период от скелетните мускули, което му позволява да се съкращава с относително бавна и постоянна скорост с нисък риск от аритмии.