Как се наследява болестта на Хънтингтън?

Болестта на Хънтингтън (HD) следва автозомно доминантен модел на наследяване. Това означава, че само едно копие на мутиралия ген на хънтингтин (HTT) е достатъчно, за да причини заболяването.

Ето как се наследява HD:

* Засегнато лице (с HD): Индивид с болестта на Хънтингтън има две копия на мутиралия HTT ген – по едно наследено от всеки родител.

* Незасегнат носител (с един мутирал HTT ген): Човек, който носи един мутирал HTT ген и един нормален HTT ген, е известен като незасегнат носител. Те самите не развиват симптоми на HD, но могат да предадат мутиралия ген на децата си.

* Наследство от засегнатия родител: Ако засегнат индивид (с два мутирали HTT гена) има деца, всяко дете има 50% шанс да наследи мутиралия ген и да развие HD.

* Наследяване от незасегнат оператор: Когато незасегнат носител (с един мутирал HTT ген) има деца, има три възможни сценария за всяко дете:

- 50% шанс да наследите нормалния HTT ген и да останете незасегнати.

- 50% шанс да наследите мутиралия HTT ген и да бъдете незасегнат носител.

- Има много малък шанс за феномен, наречен генетично очакване. Това означава, че тежестта на симптомите и възрастта на начало могат да станат прогресивно по-ранни и по-тежки в следващите поколения поради промени в мутиралия HTT ген.

Важно е да се отбележи, че HD е генетично заболяване и индивиди, които не наследяват мутиралия HTT ген, няма да развият заболяването. Генетичното изследване може да определи дали някой носи HD мутацията или е незасегнат носител.