Какво е накарало младия лорд да промени мнението си към възрастните?

В пиесата на Уилям Шекспир "Крал Лир" младият лорд, който преживява промяна в сърцето си към възрастните хора, е Едмънд. Той е незаконен син на граф Глостър. В началото на пиесата Едмънд е огорчен и негодуващ към законния си брат, Едгар, и той планира да го лиши от наследство. Той мами баща си да повярва, че Едгар иска да го убие, което води до бягството на Едгар от дома.

Но с напредването на пиесата Едмънд бавно започва да се променя. Той става свидетел на ужасните страдания на Крал Лир, който е предаден от собствените си дъщери и принуден да живее в мизерия. Той също така вижда лоялността и предаността на Кент, верният стар слуга на краля. В резултат на тези преживявания Едмънд започва да вижда стойността на състраданието и добротата и в крайна сметка се обръща срещу нечестивите си планове и се опитва да помогне на Лиър и Едгар.

Ето няколко ключови момента, които допринасят за промяната на мнението на Едмънд:

Страданието на Крал Лир:Едмънд вижда ужасното състояние, до което е бил доведен Крал Лир поради жестокостта на дъщерите му. Лиър е бездомен, гладен и почти луд. Едмънд започва да разбира колко грешно е било той да помогне на Гонерила и Регън да предадат баща си и решава да се опита да помогне на Лир.

Лоялността на Кент:Едмънд е впечатлен от лоялността и предаността на Кент, който остава верен на Лир дори когато всички останали са го изоставили. Добротата и състраданието на Кент карат Едмънд да разбере важността на тези качества и той започва да съжалява за собствената си липса на състрадание.

Прошката на Едгар:Когато Едмънд е на път да бъде убит от брат си Едгар, Едгар отказва да отмъсти. Вместо това той предлага на Едмънд прошка и милост. Този акт на доброта има дълбок ефект върху Едмънд и най-накрая му позволява да се освободи от омразата и горчивината си.

До края на пиесата Едмънд се трансформира напълно. Той се е превърнал от зъл и безсърдечен интригант в разкаял се и състрадателен млад мъж. Неговата промяна в сърцето е мощно напомняне за добротата, която може да съществува дори в най-дефектните индивиди.