Кой е централният пасаж в историята на Робърт Бенчли за злокачествените огледала?
Централният пасаж на Бенчли е хумористично изследване на темата за представата за себе си. Той умело използва метафората на огледалата, за да представи начина, по който често се виждаме в негативна светлина. Пасажът е напомняне, че не трябва да бъдем прекалено строги към себе си и че трябва да се опитаме да приемем недостатъците си като част от това, което ни прави уникални.
Ето и централния пасаж от „Злокачествени огледала“:
> За мен огледалата са злокачествената израстък върху политическото тяло на съвременната цивилизация. Те са в основата на повече нещастия и мизерия от всички войни и революции в историята взети заедно. Те са отговорни за факта, че никой мъж или жена никога не е доволен от външния си вид.
> Аз самият съм жертва на огледалния комплекс. Никога не съм гледал отражение на себе си, без да почувствам вълна от отвращение и омраза, залята от мен. Носът ми е твърде дълъг, очите ми са твърде малки, кожата ми е твърде бледа и косата ми е твърде рядка. Аз съм чудовище, изрод на природата.
> Ако можех да имам моята воля, бих премахнал всички огледала от лицето на земята. Бих живял в свят, в който можех да бъда свободен от постоянното напомняне за собствената си грозота. Тогава бих се радвал.
