Колко често се делят нервните и мускулните клетки?
Невроните, основните единици на нервната система, се генерират по време на ембрионалното развитие чрез процеса на неврогенеза. След този период невроните обикновено не се делят повече при нормални условия. Те могат да оцелеят и да функционират през целия живот на индивида, като изпращат и получават електрически сигнали за координиране на сетивното възприятие, мисловните процеси и двигателните дейности. Въпреки това, някои области на мозъка, като хипокампуса, могат да запазят ограничен капацитет за неврогенеза през целия живот.
Мускулните клетки, които образуват контрактилната тъкан на скелетните, сърдечните и гладките мускули, също губят способността си да се делят, след като узреят. Клетките на скелетните мускули, известни също като миофибри, се образуват от сливането на множество прекурсорни клетки по време на развитие. След като тези мускулни влакна се образуват, те не се делят повече и могат да претърпят възстановяване или регенерация само чрез активиране на сателитни клетки, специализирани стволови клетки, разположени близо до съществуващи мускулни влакна.
За разлика от невроните и мускулните клетки, някои други видове клетки в тялото, като стволови клетки, епителни клетки и чернодробни клетки, запазват способността си да се делят и регенерират през целия живот. Това непрекъснато клетъчно делене е от съществено значение за възстановяването на тъканите, растежа и поддържането на хомеостазата.
Ограниченият капацитет за делене на нервните и мускулните клетки допринася за техните уникални характеристики и функции. Невроните поддържат дълги и сложни мрежи, които са от решаващо значение за обработката на информация, а мускулните клетки осигуряват устойчива контрактилна сила за различни движения на тялото. Тяхната стабилност и дълготрайност са критични за правилното функциониране на нервната и мускулната система през целия живот.