Какъв е по-добрият начин за определяне кога млякото от разтвора се избистря в експеримента с трипсин?

Определянето на крайната точка на експеримент за хидролиза на трипсин казеин чрез наблюдение кога разтворът става бистър може да бъде субективно и неточно. По-количествен и точен метод е да се използва спектрофотометър за измерване на абсорбцията на разтвора при определена дължина на вълната.

Ето една подобрена процедура за определяне на крайната точка на експеримента с трипсин с помощта на спектрофотометър:

Материали:

- Разтвор на трипсин

- Казеинов субстратен разтвор

- Разтвор на натриев хидроксид (NaOH) (0,1 М)

- Спектрофотометър

- Кювети

Процедура:

1. Пригответе реакционната смес:

- В кювета смесете определен обем от разтвор на казеинов субстрат (напр. 1 mL) с подходящ обем разтвор на трипсин (напр. 0,1 mL).

- Инкубирайте сместа при подходяща температура (напр. 37°C) за желано време (напр. няколко минути).

2. Спрете реакцията:

- На определени интервали от време (напр. всяка минута) изтеглете малък обем от реакционната смес (напр. 0,1 mL) и я прехвърлете в отделна кювета.

- Незабавно добавете достатъчно количество разтвор на натриев хидроксид (напр. 1 mL), за да спрете реакцията.

3. Измерете абсорбцията:

- Използвайте спектрофотометъра, за да измерите абсорбцията на всяка спряна реакционна смес при определена дължина на вълната (напр. 440 nm).

4. Начертайте абсорбцията:

- Начертайте графика с време (ос x) и абсорбция (ос y).

5. Определяне на крайната точка:

- Анализирайте стойностите на абсорбцията във времето. Крайната точка е моментът от време, в който абсорбцията достига плато или показва значително намаление, което показва обширната хидролиза на казеина.

Този метод осигурява по-обективно и количествено определяне на крайната точка в сравнение с визуалното наблюдение на избистрянето на разтвора, тъй като разчита на измерване на промяната в абсорбцията, дължаща се на освобождаването на по-малки пептиди и аминокиселини по време на казеинова хидролиза.