Как усвоявате желязото?

Усвояването на желязото от храната е строго регулиран процес, който включва множество стъпки. По-голямата част от желязото в диетата е под формата на тривалентно желязо (Fe3+), което не се усвоява лесно. Следните са основните стъпки на смилането и усвояването на желязото:

1. Намаляване на желязото :В стомаха двувалентното желязо (Fe3+) се редуцира до двувалентно желязо (Fe2+) от стомашните сокове, по-специално от солната киселина и ензима стомашна аскорбинова киселина (витамин С). Това намаление е от съществено значение за усвояването на желязото.

2. Свързване със стомашни протеини: Веднъж редуцирано, двувалентното желязо се свързва със стомашните протеини, като трансферин и лактоферин. Тези протеини предпазват желязото от по-нататъшно окисление и улесняват транспортирането му до тънките черва.

3. Транспорт до тънките черва: Съдържанието на стомаха, включително комплексите желязо-протеин, преминава в тънките черва, предимно в дванадесетопръстника.

4. Намаляване на контура на четката и поемане: В дванадесетопръстника четковидната мембрана на ентероцитите (чревни клетки) съдържа специфични протеини, които улесняват абсорбцията на двувалентното желязо. Тези протеини включват двувалентен метален транспортер 1 (DMT1), който транспортира желязото през мембраната на четката в ентероцита.

5. Вътреклетъчно съхранение и транспорт: Вътре в ентероцита желязото се съхранява във феритин, протеин, който отделя желязото в нетоксична форма. Когато запасите от желязо в тялото са ниски, желязото се освобождава от феритин и се изнася от ентероцита в кръвния поток.

6. Експортиране в кръвния поток :Желязото се транспортира от ентероцита в кръвния поток чрез протеин, наречен феропортин. Феропортинът се намира върху базолатералната мембрана на ентероцита и улеснява износа на двувалентно желязо.

7. Окисляване и свързване с трансферин: Веднъж попаднало в кръвния поток, двувалентното желязо бързо се окислява обратно до тривалентно желязо (Fe3+). Това окисляване се улеснява от ензима церулоплазмин. След това желязото се свързва с трансферин, плазмен протеин, който транспортира желязото в тялото до различни тъкани и клетки.

Регулирането на абсорбцията на желязо е сложен процес, който включва няколко хормона и регулаторни механизми. Тялото контролира стриктно усвояването на желязото, за да поддържа желязната хомеостаза и да предотврати недостиг на желязо или претоварване с желязо.