Какво е пълна реанимация?
Пълната реанимация обикновено включва координирани усилия от здравни специалисти, използващи различни техники и медицинско оборудване, включително:
1. Компресии на гръдния кош: Извършва се чрез силни, бързи компресии на гръдния кош за поддържане на изкуствен кръвен поток към сърцето и мозъка.
2. Изкуствено дишане (Спасително дишане): Осигуряване на спасителни вдишвания за доставяне на кислород до белите дробове и подпомагане на вентилацията. Това може да се направи чрез вентилация уста в уста, торба-маска или механичен вентилатор.
3. Дефибрилация: Ако сърцето на пациента е в шоков ритъм (вентрикуларна фибрилация или камерна тахикардия), може да се използва автоматичен външен дефибрилатор (AED) или ръчен дефибрилатор за доставяне на контролиран електрически удар за възстановяване на нормалния сърдечен ритъм.
4. Интравенозен (IV) достъп: Установяването на интравенозен достъп позволява прилагането на лекарства и течности за поддържане на състоянието на пациента, като епинефрин, атропин и течности за заместване на обема.
5. Разширено управление на дихателните пътища: В някои случаи може да се наложи интубация, за да се осигурят дихателните пътища и да се улесни ефективното дишане. Това може да се направи с помощта на ендотрахеална интубация или супраглотично устройство за дихателни пътища.
6. Наблюдение и постоянна грижа: Усилията за реанимация включват непрекъснато наблюдение на жизнените показатели на пациента, като сърдечна честота, кръвно налягане, насищане с кислород и зеници. Допълнителни медицински лечения и интервенции могат да бъдат инициирани въз основа на специфичните нужди на пациента.
Целта на пълната реанимация е да се поддържат жизнените функции, докато основната причина за сърдечния арест може да бъде идентифицирана и лекувана. Това е чувствителна към времето процедура, която изисква бързи и координирани действия от страна на обучен медицински персонал, за да се подобрят шансовете за успешна реанимация и дългосрочно оцеляване на пациента.
