Как възниква психологията през 19-ти век?

Възходът на психологията през 19-ти век

19-ти век бележи ключов период в историята на психологията, тъй като видя появата на психологията като отделна научна дисциплина. Няколко ключови фактора допринесоха за възхода на психологията през това време:

1. Философско влияние :

- Развитието на философията, по-специално произведенията на философи като Имануел Кант, Джон Стюарт Мил и Вилхелм Вунд, поставиха основите на емпиричното изследване на ума.

2. Напредък на физиологията и невронауките:

- Напредъкът във физиологията и неврологията, като откриването на нервната система и мозъчните функции, осигури биологична основа за разбиране на човешкото поведение и умствените процеси.

3. Експериментални методи:

- Възприемането на експериментални методи от други научни дисциплини, като физика и химия, позволи на изследователите да провеждат контролирани експерименти и да събират емпирични данни за изучаване на психологически феномени.

4. Вилхелм Вунд и Първата психологическа лаборатория:

- Вилхелм Вунд често се смята за баща на психологията. През 1879 г. той създава първата лаборатория по психология в Лайпцигския университет в Германия. Това бележи началото на експерименталната психология, където изследователите могат систематично да изучават умствените процеси при контролирани условия.

5. Психофизика:

- Психофизиката, изследването на връзката между физическите стимули и субективното преживяване, се очертава като основна област на изследване. Работата на Густав Фехнер върху закона на Вебер-Фехнер полага основата за изследване на сетивното възприятие.

6. Структурализъм:

- Структурализмът, пионер от Вилхелм Вунд, фокусиран върху анализирането на структурата на ума и разбиването на умствените процеси на техните основни елементи. Този подход имаше за цел да разбере основните градивни елементи на съзнанието и възприятието.

7. Функционализъм:

- Функционализмът, ръководен от Уилям Джеймс и други, подчертава адаптивните функции на ума и поведението. Тя се стреми да разбере как умствените процеси служат на практически цели и помагат на организмите да се адаптират към околната среда.

8. Физиологична психология:

- Физиологичните психолози, като Иван Павлов и Иван Сеченов, изследваха физиологичните механизми, лежащи в основата на психичните процеси. Класическите експерименти на Павлов с кондициониране дават представа за ученето и модификацията на поведението.

9. Фройдистка психология:

- Психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд революционизира разбирането за подсъзнателния ум и неговото влияние върху поведението. Работата на Фройд бележи значително отклонение от традиционните подходи и проправя пътя към областта на психоанализата.

10. Приложна психология:

- Психологията се разклонява в приложни области като клинична психология, образователна психология и индустриална психология, насочени към практически въпроси и проблеми от реалния свят.

До края на 19-ти век психологията се е утвърдила като легитимна научна дисциплина с експериментални методи и теоретични рамки, ръководещи изследванията и проучванията. Основата, положена през този период, продължава да оформя областта на психологията и до днес.