Как умствените защитни механизми влияят върху ученето на хората?

Психичните защитни механизми могат значително да повлияят на процеса на обучение на индивида и придобиването на нови знания. Въпреки че тези механизми са естествени стратегии за справяне, които помагат на хората да управляват безпокойството, стреса и трудни емоции, понякога те могат да попречат на способността за учене и израстване ефективно. Ето няколко начина, по които умствените защитни механизми могат да повлияят на ученето:

1. Отказа :Отричането включва отказ да се признае или приеме съществуването на неприятна или заплашителна информация или реалност. Това може да попречи на ученето, като попречи на хората да разпознаят своите слабости или области, в които се нуждаят от подобрение. Става предизвикателство да се обърне внимание и да се преодолеят пропуските в знанията, ако те непрекъснато се отричат ​​или отхвърлят.

2. Репресията :Когато индивидите несъзнателно избутват неудобни мисли, чувства или спомени в подсъзнанието, това е известно като потискане. Този защитен механизъм може да попречи на ученето, като наруши интегрирането и обработката на нова информация. Съществени елементи от учебния опит могат да бъдат потиснати, засягайки паметта и припомнянето, когато е необходимо.

3. Проекция :Този защитен механизъм включва приписване на собствените негативни мисли, чувства или черти на другите. В контекста на обучението проекцията може да попречи на способността на индивида да оцени обективно собственото си представяне. Обвиняването на външни фактори или други за трудностите може да им попречи да поемат отговорност за недостатъците си в ученето и да търсят подобрение.

4. Рационализацията :Когато са изправени пред неудобни истини или провали, хората могат да прибегнат до рационализация. Това включва измисляне на логично звучащи, но често повърхностни обяснения или извинения, за да оправдаят действията си. В учебен контекст рационализацията може да попречи на учениците да разпознаят истински грешки и възможности за учене, тъй като те разчитат на повърхностни обяснения, вместо да участват в смислен размисъл.

5. Дебита :Този защитен механизъм възниква, когато индивидите пренасочват емоции или импулси, които се считат за неприемливи или неподходящи, към по-малко заплашителен човек или обект. В учебни ситуации изместването може да се прояви като неуместна агресия, чувство на неудовлетвореност или враждебност към съученици, учители или образователни задачи. Това може да наруши динамиката на класната стая и да създаде предизвикателна среда за ефективно учене.

6. Регресията :Когато са изправени пред стрес, хората могат да се върнат към по-ранни етапи на поведение и мисловни процеси като механизъм за справяне. В учебната среда регресията може да се прояви като избягване на предизвикателни задачи, затруднено концентриране или проява на поведение, типично за по-младите възрастови групи. Това може да попречи на напредъка и да попречи на придобиването на нови знания и умения.

Важно е да се отбележи, че защитните механизми не са по своята същност отрицателни. Те изпълняват психологическа функция при управление на интензивни емоции и предпазване на хората от непреодолим стрес. Въпреки това, когато тези механизми станат твърди и прекомерни, те могат да възпрепятстват когнитивната гъвкавост и да възпрепятстват ученето. Насърчаването на самосъзнанието, емоционалната регулация и когнитивната гъвкавост може да помогне на хората да преодолеят отрицателното въздействие на защитните механизми върху техните учебни преживявания.