Влияе ли самоосакатяването на поведението на човек?
Самонараняването може значително да повлияе на поведението на човек. Ето няколко начина, по които самонараняването може да повлияе на поведението на индивида:
1. Емоционално изтръпване: Самонараняването може да послужи като механизъм за справяне с непреодолимата емоционална болка или дистрес. Чрез причиняване на физическа болка, индивидите могат временно да избягат или да се разграничат от интензивни негативни емоции, което води до чувство на облекчение. Това може да доведе до модел на поведение на самонараняване, тъй като хората се стремят да регулират емоционалното си състояние.
2. Отвличане на вниманието и контрол: Самонараняването може да осигури временно отвличане на вниманието от емоционални, психологически или ситуационни стресори. Физическата болка и фокусът върху самопричинените наранявания може да отклони вниманието от трудни мисли или ситуации. Освен това някои хора могат да използват самонараняването като начин за упражняване на контрол върху телата и живота си, когато се чувстват претоварени или безпомощни.
3. Съобщение за бедствие: Самонараняването понякога може да бъде форма на невербална комуникация, изразяваща чувства на болка, страдание или вътрешен смут, които хората трудно могат да изразят с думи. Като участват в самонараняване, те може да се опитват да изразят нуждата си от помощ или подкрепа.
4. Освобождаване на ендорфини: Самонараняването може да доведе до освобождаване на ендорфини, които са хормони, свързани с удоволствието, облекчаването на болката и наградата. Това може да създаде цикъл на самонараняване, тъй като хората могат да участват в него многократно, за да изпитат това временно чувство на облекчение и удоволствие.
5. Подсилване на негативната представа за себе си: Самонараняването може да засили негативното самовъзприятие и да увековечи ниското самочувствие. Актът на самонараняване може да засили негативното саморазправа и самокритиката, което прави по-трудно за хората да развият положителна представа за себе си.
6. Социално оттегляне и изолация: Самонараняването може да допринесе за социално оттегляне и изолация. Индивидите може да се чувстват засрамени, неудобно или неразбрани поради поведението си на самонараняване, което ги кара да избягват социални взаимодействия и да се оттеглят от мрежите си за подкрепа.
7. Поемане на риск и импулсивност: Самонараняването може да бъде свързано с повишена импулсивност и рисково поведение. Индивидите, участващи в самонараняване, също може да са по-склонни да участват в други рискови или саморазрушителни поведения, като злоупотреба с вещества или незащитен секс.
8. Нарушено вземане на решения: Самонараняването може да засегне когнитивното функциониране и способността за вземане на решения. Емоционалният дистрес и загрижеността за самонараняване могат да затруднят вземането на рационални решения, което води до допълнителни негативни последици в различни аспекти на живота.
9. Самонараняването като пристрастяване: В някои случаи самонараняването може да доведе до пристрастяване, подобно на пристрастяване към вещества. Индивидите могат да развият натрапчива нужда да се самонаранят, за да се справят с трудни емоции или да изпитат временното облекчение, което то осигурява.
Важно е да се отбележи, че не всички индивиди, които се самоосакатяват, показват всички тези промени в поведението. Въздействието на самонараняването върху поведението може да варира в широки граници в зависимост от индивида, неговото психично здравословно състояние и тежестта на поведението на самонараняване. Търсенето на професионална помощ и подкрепа е от решаващо значение за справяне със саморазправата и смекчаване на негативните ефекти върху поведението на човека.
