Какво е определението за исхемия?

Исхемия се отнася до ограничен приток на кръв към тъкан или орган. Това неадекватно снабдяване с богата на кислород кръв може да доведе до увреждане на тъканите и редица здравословни проблеми. Исхемията често се причинява от аномалии в кръвоносните съдове, като стесняване или запушване, които възпрепятстват нормалния кръвен поток.

Атеротромботични лезии – натрупват се в артериите, стесняват ги и възпрепятстват кръвния поток

Васкулит – възпаление и увреждане на кръвоносните съдове

Кардиоемболия – кръвен съсирек от сърцето, блокиращ артерия

Аневризми – издуване или разширяване на артерия

Вазоспазми – внезапно свиване или спазъм на кръвоносните съдове, стесняване на прохода за кръвния поток

Други механизми, включително компресия, торсионно усукване) или външен натиск върху кръвоносните съдове, също могат да причинят исхемия.

В зависимост от засегнатия орган или тъкан, исхемията може да се прояви по различни начини. Някои често срещани примери включват:

Миокардна исхемия (сърдечен удар) :Исхемия в сърдечния мускул, дължаща се на блокирани коронарни артерии, водеща до болка в гърдите, задух и други сърдечни симптоми.

Цереброваскуларна исхемия (инсулт) :Недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка поради запушване на церебрална артерия, което води до внезапни неврологични симптоми като парализа, нарушение на говора и объркване.

Болест на периферните артерии (ПАБ) :Исхемия в артериите на краката, причиняваща болка, изтръпване, слабост и потенциално увреждане на тъканите в засегнатите крайници.

Мезентериална исхемия :Намален приток на кръв към червата, причиняващ коремна болка, гадене и повръщане, наред с други симптоми.

Бъбречна исхемия :Исхемия в бъбреците, възпрепятстваща тяхната функция за филтриране на отпадъчни продукти и регулиране на баланса на течности в тялото.

Лечение на исхемия обикновено се фокусира върху справяне с основната причина, като лекарства и процедури за подобряване на кръвния поток, като ангиопластика и поставяне на стент. Ранната диагностика и лечение са от решаващо значение за ограничаване на увреждането на тъканите и намаляване на риска от усложнения.