Как рН на стомаха се различава от другите части на червата?

Стомахът има уникална киселинна среда в сравнение с други части на червата. pH в стомаха може да варира от 1 до 2, което го прави силно кисел. Тази киселинност се дължи главно на секрецията на солна киселина (HCl) от париеталните клетки в стомашните жлези на стомаха.

1. РН на стомаха:

- pH в стомаха се поддържа на ниско ниво от 1 до 2.

- Основният фактор, отговорен за високата киселинност, е секрецията на солна киселина (HCl) от париеталните клетки.

- HCl помага при убиването на погълнатите микроорганизми, денатурирането на протеините за храносмилането и създаването на оптимална среда за активиране на пепсин, основният храносмилателен ензим в стомаха.

2. Хранопровод:

- рН в хранопровода обикновено е леко кисело, вариращо между 5 и 7.

- Въпреки това, когато долният езофагеален сфинктер (LES) не функционира правилно или се отпусне неподходящо, стомашната киселина може да се върне обратно в хранопровода, което води до състояние, наречено гастроезофагеална рефлуксна болест (GERD).

3. Дванадесетопръстник:

- Началната част на тънките черва, дванадесетопръстника, има pH в диапазона от 4 до 5.

- Киселинността в дванадесетопръстника се влияе от притока на частично усвоен киселинен химус от стомаха и секрецията на богати на бикарбонат течности от панкреаса и черния дроб.

4. Йеюнум и илеум:

- pH в йеюнума и илеума, средната и дисталната част на тънките черва, обикновено е неутрално до леко алкално, вариращо от 7 до 8.

- Тази алкална среда е от решаващо значение за оптималната активност на ензимите, участващи в смилането и усвояването на въглехидрати, протеини и мазнини.

5. Двоеточие:

- Дебелото черво, известно още като дебелото черво, има градиент на pH.

- Във възходящото дебело черво, където се абсорбират вода и електролити, pH може да бъде леко кисело (pH 5,5-6,5).

- Тъй като съдържанието на дебелото черво се придвижва към низходящото дебело черво и ректума, pH постепенно се измества към по-неутрален или леко алкален диапазон (pH 6,5-7,5).

- pH на дебелото черво се влияе от ферментацията на несмлени въглехидрати от чревната микробиота, произвеждайки късоверижни мастни киселини, които допринасят за киселинната среда.

6. Ректум и изпражнения:

- Ректумът обикновено поддържа неутрално pH, около 7.

- pH на изпражненията може да варира в зависимост от фактори като диета, време за преминаване през дебелото черво и микробна активност. Обикновено попада в диапазона от 5,5 до 7,5.

В обобщение, рН на стомаха е уникално киселинно, от съществено значение за храносмилането, дезинфекцията на погълнатите вещества и активирането на храносмилателните ензими. Други части на червата имат различни нива на pH, които поддържат съответните им функции и осигуряват подходящи условия за храносмилане, усвояване на хранителни вещества и активност на микробиотата.