Защо H. pylori не се унищожава от стомашната киселина?
Helicobacter pylori е развила няколко механизма за оцеляване в суровата киселинна среда на стомаха:
Ензим уреаза:H. pylori произвежда уреаза, ензим, който превръща уреята в амоняк. Това създава локализирана алкална среда около бактериите, неутрализирайки околната стомашна киселина.
Камшичета:H. pylori е силно подвижна поради наличието на множество камшичета. Това позволява на бактериите да се движат и да проникнат в слузния слой, който покрива стомаха, осигурявайки известна защита от киселинната среда.
Колонизация на слуз:H. pylori може да се придържа към и да колонизира слоя слуз, който покрива стомашната лигавица. Мукусният слой действа като физическа бариера, като допълнително предпазва бактериите от директен контакт със стомашната киселина.
Протеини с киселинна резистентност:H. pylori произвежда различни протеини с киселинна резистентност, които му помагат да оцелее при условия на ниско pH. Тези протеини предпазват бактериалната клетъчна стена и клетъчните компоненти от увреждане, причинено от стомашната киселина.
Ефлуксни помпи:H. pylori притежава ефлуксни помпи, които активно изхвърлят протони (H+) от бактериалната клетка. Това помага на бактериите да поддържат почти неутрално вътреклетъчно pH, противодействайки на киселинната външна среда.
Тези механизми позволяват на H. pylori да устои на киселинните условия на стомаха и да установи персистираща инфекция. Все пак си струва да се отбележи, че някои щамове на H. pylori може да са по-устойчиви на стомашна киселина от други, което допринася за способността им да колонизират и да причиняват заболяване при определени индивиди.
