Какво трябва да направя, ако майка ми е наистина тъжна, защото леля й почина и тя се видя след 3 години?

Ето някои предложения, които можете да обмислите и да подкрепите майка си през това време.

1. Бъдете до нея:Прекарвайте време с майка си, слушайте я да говори за леля си и й кажете, че сте до нея. Плачът и изразяването на емоции могат да бъдат терапевтични.

2. Помощ с практически задачи:Ако има някакви практически задачи, които трябва да бъдат извършени, като организиране на погребение или документация, предложете помощ. Това може да намали тежестта й и да й позволи да се съсредоточи върху скръбта.

3. Насърчавайте грижата за себе си:Напомнете на майка си да се грижи за себе си, включително да се храни здравословно, да спи и да участва в дейности, които й носят радост.

4. Предложете професионална помощ:Ако майка ви се бори да се справи със скръбта си, предложете й да потърси професионална помощ от терапевт или съветник. Те могат да осигурят подкрепа и насоки в този труден момент.

5. Създайте книга със спомени:Помогнете на майка си да създаде книга със спомени или албум с лексикони, посветени на нейната леля. Това може да бъде терапевтичен начин да си спомня и да празнува живота на леля си.

6. Посетете погребението или възпоменателната служба:Ако е възможно, присъствайте на погребението или възпоменателната служба с майка си. Това може да й осигури подкрепа и шанс да се сбогува.

7. Бъдете търпеливи:скръбта е процес и отнема време, за да се излекува. Бъдете търпеливи с майка си и й позволете да скърби по свой начин.