Какво причинява виремия?

Виремията се отнася до наличието на вируси в кръвния поток. Няколко фактора могат да допринесат за развитието на виремия:

Първична инфекция: Когато дадено лице се зарази с вирусна инфекция за първи път, вирусът навлиза в тялото по различни пътища, като дихателни капчици, контакт с кожата или ухапвания от насекоми. Вирусът се репликира в клетките на гостоприемника и може да навлезе в кръвния поток, причинявайки първична виремия.

Реактивиране на латентни вируси: Някои вируси могат да установят латентни инфекции, където остават латентни в клетките на гостоприемника, без да причиняват симптоми. Фактори като стрес, имуносупресия или хормонални промени могат да предизвикат повторно активиране на латентни вируси, което води до подновена репликация и потенциал за виремия. Например вирусът на херпес симплекс (HSV) може периодично да се реактивира, което води до повтарящи се огнища на орален или генитален херпес, придружени от виремия.

Имунодефицит: Индивиди с отслабена имунна система, като тези с ХИВ/СПИН, реципиенти с трансплантирани органи или пациенти с рак, подложени на химиотерапия, са по-податливи на развитие на виремия. Нарушените имунни отговори позволяват неконтролирана вирусна репликация и разпространение в тялото.

След трансфузия или трансплантация на органи: Кръвопреливането или трансплантацията на органи могат да предадат вируси от донори на реципиенти. Ако донорът е заразен с вирус, реципиентът може да получи виремия по време или след процедурата. Строгите протоколи за скрининг и тестване имат за цел да сведат до минимум риска от виремия, свързана с трансфузия или трансплантация.

Арбовирусни инфекции: Арбовирусите са вируси, предавани от членестоноги, като комари, кърлежи или пясъчни мухи. Вируси, пренасяни от комари, като вирус на денга, вирус на жълта треска и вирус на чикунгуня, могат да причинят виремия като част от техния цикъл на репликация, което води до симптоми като треска, главоболие, мускулни болки и обрив.

Вирусна еволюция и мутации: Някои вируси имат способността да мутират бързо, което може да доведе до появата на нови щамове или варианти с повишена трансмисивност, ефективност на репликация или способности за избягване на имунитета. Тези мутации могат да допринесат за повишена виремия и потенциално по-тежки резултати от заболяването.

Важно е да се отбележи, че наличието на виремия не винаги показва тежко заболяване. Някои индивиди могат да получат преходна виремия, без да развият забележими симптоми, докато други могат да проявят тежки симптоми и да изискват медицинска намеса. Видът на вируса, имунният отговор на гостоприемника и цялостното здравословно състояние играят решаваща роля при определяне на последствията от виремията.