Защо телата ви могат да хидролизират гликоген, а не целулоза?

Усвояемост на целулоза спрямо гликоген:

1. Химичен състав:

- Целулоза:Целулозата е полизахарид, съставен от β-(1-4)-свързани глюкозни единици.

- Гликоген:Гликогенът е разклонен полизахарид, съставен от α-(1-4) и α-(1-6) свързани глюкозни единици.

2. Ензимна специфичност:

- Хората нямат целулаза, ензим, способен да разгражда β-(1-4) гликозидните връзки в целулозата.

- Хората притежават няколко амилолитични ензима (напр. амилази и глюкозидази), специализирани в хидролизиране на α-свързаните глюкозни единици в гликогена.

3. Структурна сложност:

- β-(1-4) гликозидните връзки в целулозата образуват твърда, кристална структура, което я прави устойчива на ензимно разграждане.

- Разклонената структура на гликогена, с α-(1-6) връзки, прекъсващи линейните α-(1-4) вериги, позволява по-лесен достъп и хидролиза от ензими.

4. Диетично значение:

- Целулозата, открита в стените на растителните клетки, е важен диетичен компонент на фибри за тревопасни животни със специализирани чревни микроби, произвеждащи целулаза.

- Гликогенът, складиран предимно в черния дроб и скелетните мускули на животните, служи като леснодостъпен енергиен резерв за човешкия метаболизъм.

5. Метаболизъм на гликоген:

- Гликогенът се разгражда чрез процеса на гликогенолиза, за да освободи молекули глюкоза в кръвния поток, когато тялото се нуждае от енергия.

- Глюкозните единици в гликогена се разцепват последователно от ензими като гликоген фосфорилаза и разклоняващи ензими, за да се получи глюкозо-1-фосфат и свободна глюкоза.

В обобщение, човешкото тяло може да хидролизира гликоген, но не и целулоза, поради липсата на необходимия ензим (целулаза) за разграждане на специфичните β-(1-4) гликозидни връзки, присъстващи в целулозата. Обратно, гликогенът може да бъде ефективно хидролизиран от амилолитични ензими, за да осигури глюкоза за енергиен метаболизъм.