Надбъбречната медула не е от съществено значение за живота, въпреки че нейният хормон ни позволява да се изправим пред стрес и опасност защо?

Докато надбъбречната медула не е от съществено значение за живота, нейните хормони, епинефрин (адреналин) и норепинефрин (норадреналин), играят решаваща роля в отговора на тялото на стрес и опасност. Тези хормони са част от реакцията на тялото „борба или бягство“, която подготвя тялото да се справи със стресови или животозастрашаващи ситуации.

Когато се сблъскаме със стресор, надбъбречната медула освобождава епинефрин и норепинефрин в кръвта. Тези хормони причиняват различни физиологични промени, които ни подготвят за действие, включително:

* Повишена сърдечна честота и кръвно налягане

* Разширени зеници

* Повишен приток на кръв към мускулите

* Повишена честота на дишане

* Повишено отделяне на пот

* Повишена умствена бдителност и фокус

Тези промени ни позволяват да реагираме по-ефективно на заплахи. Например повишеният сърдечен ритъм и кръвното налягане осигуряват доставянето на кислород и хранителни вещества до мускулите, докато разширените зеници ни позволяват да виждаме по-ясно. Повишената честота на дишане ни помага да приемаме повече кислород, а повишеното отделяне на пот помага за охлаждане на тялото. Повишената умствена бдителност и фокус ни помагат да вземаме бързи решения и да реагираме правилно на ситуацията.

Докато надбъбречната медула не е от съществено значение за живота, нейните хормони играят жизненоважна роля, за да ни помогнат да се справим със стреса и опасностите. Без тези хормони бихме били много по-малко способни да реагираме ефективно на предизвикателни ситуации.