Какво представлява нитроглицеринът?
Използва се и в медицината като вазодилататор, използван при лечението на ангина пекторис (болка в гърдите, свързана с коронарна болест на сърцето) и застойна сърдечна недостатъчност.
Химическа структура:
Нитроглицеринът има молекулна формула C3H5N3O9 и молекулно тегло 227,08 g/mol. Състои се от централна молекула глицерол (тривалентен алкохол) с три нитратни групи (-NO2), прикрепени към всяка от трите хидроксилни (-OH) групи. Наличието на тези нитратни групи прави нитроглицерина силно нестабилен и склонен към експлозивно разлагане.
Експлозивни свойства:
Нитроглицеринът е силно експлозивен, което означава, че може да претърпи бърза химическа реакция, която освобождава големи количества топлина и газове, което води до мощна експлозия. Експлозията на нитроглицерин възниква, когато е подложен на удар, топлина или триене, което води до разпадане на молекулата и освобождаване на енергия под формата на детонационна вълна.
Медицинска употреба:
В медицината нитроглицеринът се използва като вазодилататор, вещество, което причинява отпускане и разширяване на кръвоносните съдове, увеличавайки притока на кръв към сърдечния мускул. Използва се предимно за лечение на ангина пекторис, състояние, характеризиращо се с болка в гърдите поради намален приток на кръв към сърцето. Нитроглицеринът е ефективен при облекчаване на симптомите на стенокардия чрез бързо увеличаване на притока на кръв към сърцето, намаляване на нуждата от кислород в миокарда и разширяване на коронарните артерии.
Нитроглицеринът обикновено се прилага като сублингвална таблетка, която се поставя под езика и се оставя да се разтвори. Това позволява бързо усвояване и бързо начало на действие, обикновено в рамките на няколко минути. Може да се прилага и като локален мехлем, пластир или спрей за продължителни ефекти.
Съображения за безопасност:
Поради експлозивния си характер, с нитроглицерина трябва да се работи изключително внимателно. Той е силно чувствителен към топлина и удар и дори малки количества могат да бъдат опасни, ако не се управляват правилно. Нитроглицеринът обикновено се произвежда, транспортира и съхранява при контролирани условия, за да се предотвратят неволни експлозии.
Историческо значение:
Нитроглицеринът е синтезиран за първи път от италианския химик Асканио Собреро през 1847 г. Експлозивните му свойства са признати по-късно, което води до широкото му използване в производството на динамит и други експлозиви за военни и промишлени приложения. Въпреки това, неговата чувствителност и потенциал за злополуки също доведоха до разработването на по-безопасни алтернативи, като динамит, който е смес от нитроглицерин с абсорбиращ материал като диатомит.
