Какво е сърдечна възбудимост?
1. Потенциал на мембраната в покой:
Сърдечните клетки, подобно на други възбудими клетки, имат мембранен потенциал в покой (RMP). Това е разликата в електрическия потенциал между вътрешната и външната част на клетката, когато тя е в покой и не генерира активно електрически импулс. В сърдечните миоцити RMP обикновено е около -85 до -95 миливолта (mV).
2. Потенциал за действие:
Сърдечната възбудимост включва генерирането на потенциал за действие, което е бърза промяна в мембранния потенциал на сърдечната клетка. Когато даден стимул достигне определен праг, той кара мембранния потенциал да се деполяризира бързо (да стане по-малко отрицателен) и да достигне пиков положителен потенциал (нагоре). Това е последвано от фаза на реполяризация, при която мембранният потенциал се връща в своето състояние на покой (надолу).
3. Огнеупорни периоди:
След потенциал на действие сърдечните клетки навлизат в различни рефрактерни периоди:
- Абсолютен рефрактерен период:През този период нито един стимул, колкото и силен да е, не може да предизвика друг потенциал за действие.
- Относителен рефрактерен период:През този период по-силен от нормалния стимул може да предизвика потенциал за действие, но изисква повече енергия.
4. Прагов потенциал:
Праговият потенциал е минималният мембранен потенциал, който трябва да бъде достигнат, за да се инициира потенциал за действие. В сърдечните клетки праговият потенциал обикновено е между -60 и -70 mV.
5. Продължителност на потенциала за действие:
Продължителността на потенциала на действие (APD) се отнася до времето, необходимо от началото на деполяризацията до края на реполяризацията. Продължителното APD може да доведе до аритмии.
6. Йонни канали:
Сърдечната възбудимост е строго регулирана от активността на различни йонни канали в клетъчната мембрана. Тези канали, като натриеви, калиеви и калциеви канали, контролират потока на йони към и извън клетката, влияейки на мембранния потенциал и формата на вълната на потенциала на действие.
7. Автономна нервна система:
Вегетативната нервна система, особено симпатиковия и парасимпатиковия отдел, може да модулира сърдечната възбудимост. Симпатиковата стимулация повишава възбудимостта и сърдечната честота, докато парасимпатиковата стимулация намалява възбудимостта и сърдечната честота.
8. Сърдечни заболявания и лекарства:
Сърдечната възбудимост може да бъде повлияна от различни сърдечни заболявания и лекарства. Например, някои аритмии могат да възникнат поради необичайна възбудимост и някои лекарства, използвани в сърдечната терапия, насочват йонните канали, за да повлияят на възбудимостта.
Като цяло, сърдечната възбудимост е решаващ фактор за поддържане на правилния ритъм и координирано свиване на сърцето. Нарушаването на регулацията на възбудимостта може да доведе до различни сърдечни аритмии и да повлияе на цялостната сърдечна функция. Разбирането на сърдечната възбудимост и нейното регулиране е от съществено значение при изучаването на сърдечната електрофизиология и разработването на лечения за нарушения на сърдечния ритъм.
