Какво се случва, след като храната се разгради от пепсин в стомаха ви?
След като храната се разгради от пепсин в стомаха, тя се превръща в полутечно вещество, известно като химус. След това тази частично смляна храна преминава през пилорната клапа и в дванадесетопръстника, който е първата част на тънките черва. Ето основните събития, които се случват, след като храната се разгради от пепсин в стомаха:
1. Неутрализиране на стомашната киселинност :Докато химусът се придвижва в дванадесетопръстника, киселата среда, идваща от стомаха, постепенно се неутрализира. Панкреасът отделя бикарбонатни йони (HCO3-), които спомагат за повишаване нивото на pH и създават по-алкална среда, подходяща за ензимите, които функционират в тънките черва.
2. Секреция на панкреатични ензими :Наличието на химус в дванадесетопръстника задейства освобождаването на хормони като холецистокинин (CCK) и секретин от чревните клетки. Тези хормони сигнализират на панкреаса да отделя панкреатични сокове, съдържащи различни храносмилателни ензими. Основните панкреатични ензими, участващи в смилането на протеини, въглехидрати и мазнини, са:
- Трипсин и химотрипсин:Тези ензими допълнително разграждат протеините до по-малки пептиди.
- Панкреатична амилаза:Този ензим разгражда сложните въглехидрати като нишестета до по-малки захари като малтоза и декстрин.
- Панкреатична липаза:Този ензим разгражда триглицеридите (мазнините) до мастни киселини и глицерол.
3. Емулгиране на мазнини :Жлъчният мехур отделя жлъчка, която помага за емулгирането на мазнините, което ги прави по-достъпни за храносмилане. Жлъчката съдържа жлъчни соли, които действат като детергенти, разграждайки големите мастни капки на по-малки.
4. Разграждане на въглехидрати и протеини :Ензимите на панкреаса продължават да разграждат въглехидратите, протеините и мазнините на още по-малки молекули, подготвяйки ги за усвояване. Въглехидратите се разграждат до прости захари (глюкоза, фруктоза и галактоза), протеините се разграждат до аминокиселини, а мазнините се разграждат до мастни киселини и глицерол. Тези по-малки молекули са по-лесни за абсорбиране и транспортиране през чревната стена.
5. Усвояване на хранителни вещества :Усвоените хранителни вещества, включително аминокиселини, прости захари и мастни киселини, след това се абсорбират през стените на тънките черва в кръвния поток. Този процес включва различни транспортни механизми и изисква наличието на специализирани структури като власинки и микровласинки в чревната лигавица.
6. Перисталтика и сегментация :Тънкото черво претърпява мускулни контракции, известни като перисталтика и сегментация. Тези контракции помагат за смесването на храната с храносмилателни ензими, улесняват усвояването на хранителни вещества и преместват останалия несмлян материал по храносмилателния тракт.
След усвояването на хранителните вещества всички несмлени хранителни компоненти и вода се придвижват в дебелото черво (дебелото черво) за по-нататъшна обработка, абсорбция на вода и образуване на изпражнения, които в крайна сметка се елиминират от тялото чрез дефекация.
