Защо захарният диабет се класифицира като имунокомпрометирана болест?
Хипергликемия:Хронично високите нива на кръвната захар, отличителен белег на диабета, могат да нарушат функцията на различни имунни клетки, включително неутрофили, макрофаги и лимфоцити. Това увреждане намалява способността на организма да се бори с инфекциите.
Променена функция на имунните клетки:Диабетът може да промени производството и функцията на цитокини, които са сигнални молекули, които регулират имунните реакции. Тази дисрегулация може да повлияе на комуникацията между имунните клетки, което води до нарушен имунен отговор.
Повишен риск от инфекции:Хората с диабет са по-податливи на инфекции, като бактериални, гъбични и вирусни инфекции. Този повишен риск отчасти се дължи на нарушената имунна функция, причинена от диабета.
Лошо заздравяване на рани:Диабетът също може да доведе до лошо зарастване на рани, тъй като високите нива на кръвната захар могат да нарушат миграцията на имунните клетки и образуването на нови кръвоносни съдове към мястото на раната, възпрепятствайки естествения процес на оздравяване на тялото.
Автоимунни заболявания:Хората с диабет тип 1 често имат автоимунно състояние, наречено автоимунен тиреоидит, което допълнително допринася за дисрегулацията на имунната система.
Въпреки че самият диабет не се класифицира като имунодефицитно заболяване, неговите ефекти върху имунната система могат да увеличат риска от инфекции, да нарушат заздравяването на рани и да допринесат за развитието на автоимунни заболявания. Поради това е важно хората с диабет да вземат допълнителни предпазни мерки за предотвратяване на инфекции и да управляват нивата на кръвната си захар, за да сведат до минимум въздействието на диабета върху имунната си система.