Какво определя невротрансмитерът да има инхибиторен или възбуждащ ефект?

Дали даден невротрансмитер ще има инхибиторен или възбуждащ ефект зависи от няколко фактора, включително вида на невротрансмитера, рецептора, към който се свързва, и низходящия сигнален път, активиран от рецептора. Ето някои ключови фактори, които определят инхибиторните или възбуждащите ефекти на невротрансмитерите:

Тип невротрансмитер :

1. Възбуждащи невротрансмитери: Възбуждащите невротрансмитери, като глутамат, ацетилхолин и допамин, обикновено предизвикват увеличаване на скоростта на запалване на невроните. Те обикновено се свързват с рецептори, които позволяват притока на положително заредени йони (като натриеви или калциеви йони) в постсинаптичния неврон, което води до деполяризация на мембраната и повишена възбудимост.

2. Инхибиторни невротрансмитери: Инхибиторните невротрансмитери, като гама-аминомаслена киселина (GABA) и глицин, обикновено намаляват скоростта на запалване на невроните. Те се свързват с рецептори, които позволяват притока на отрицателно заредени йони (като хлоридни йони) или изтичането на калиеви йони, което води до хиперполяризация на мембраната и намалена възбудимост.

Подтип рецептор :

1. Йонотропни рецептори: Йонотропните рецептори са невротрансмитерни рецептори, които директно затварят йонните канали при свързване на невротрансмитера. Типът йони, разрешени през тези канали, определя ефекта върху постсинаптичния неврон. Например, AMPA (α-амино-3-хидрокси-5-метил-4-изоксазолпропионова киселина) рецептори позволяват приток на натрий, което води до деполяризация, докато GABA-A рецепторите позволяват приток на хлорид, причинявайки хиперполяризация.

2. Метаботропни рецептори: Метаботропните рецептори са невротрансмитерни рецептори, които са свързани с G-протеини. Активирането на тези рецептори задейства сигнални пътища надолу по веригата, които могат да модулират активността на йонните канали или други клетъчни процеси, което води до възбуждащи или инхибиторни ефекти в зависимост от конкретния рецептор и участващата сигнална каскада.

Целева клетка и синаптична интеграция:

Нетният ефект на невротрансмитер върху неврон също зависи от интегрирането на сигнали от множество синапси и цялостното състояние на неврона. Например, комбинираният ефект на възбуждащи и инхибиторни входове върху неврон определя неговата скорост на изстрелване и времето на потенциалите за действие. Освен това, невромодулатори, като серотонин или норепинефрин, могат да модулират възбудимостта на невроните и да повлияят на ефектите на невротрансмитерите.

В обобщение, инхибиторните или възбуждащи ефекти на невротрансмитерите зависят от техния тип, рецепторите, към които се свързват, активираните сигнални пътища надолу по веригата и контекста на невронната мрежа