Какво е тромболитична терапия?

Тромболитичната терапия, известна още като терапия за отстраняване на съсиреци или фибринолитична терапия, е медицинско лечение, което има за цел да разтвори кръвни съсиреци (тромби), които блокират кръвния поток в кръвоносен съд. Това включва употребата на лекарства, наречени тромболитични агенти или фибринолитични агенти. Тези лекарства действат, като разграждат фибриновите нишки, които държат съсирека заедно, позволявайки на съсирека да се разтвори и да възстанови кръвния поток.

Тромболитичната терапия се използва предимно за лечение на остър исхемичен инсулт, състояние, при което кръвен съсирек блокира артерия в мозъка, което води до нарушаване на кръвоснабдяването и потенциално увреждане на мозъка. Може да се използва и за лечение на инфаркти, причинени от кръвни съсиреци в коронарните артерии, дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и белодробна емболия (ПЕ).

Най-често използваните тромболитични средства включват:

1. Тъканен плазминогенен активатор (tPA):tPA е най-широко използваният тромболитичен агент. Той действа, като превръща плазминогена, неактивен протеин, присъстващ в кръвта, в плазмин, който е активен ензим, който разгражда фибрина.

2. Урокиназа:Урокиназата е друг тромболитичен агент, който се извлича от човешки бъбречни клетки. Действа чрез директно активиране на плазминогена за образуване на плазмин.

3. Стрептокиназа:Стрептокиназата е тромболитичен агент, получен от бактерии. Той действа чрез активиране на каскада от реакции, които в крайна сметка водят до превръщането на плазминогена в плазмин.

Тромболитичната терапия обикновено се прилага интравенозно (IV) директно в кръвния поток. Веднъж влят, тромболитичният агент циркулира из тялото и достига до мястото на съсирека. Времето, необходимо за разтваряне на съсирека, може да варира от минути до часове.

Въпреки това е важно да се отбележи, че тромболитичната терапия не е без рискове. Може да доведе до сериозни усложнения, включително кървене, особено в мозъка, и повишен риск от инсулт. Поради това е изключително важно тромболитичната терапия да се прилага под внимателно медицинско наблюдение и само когато потенциалните ползи превишават рисковете.