Какво се случва с вашата кръвоносна и дихателна система, когато живеете на голяма надморска височина?

Животът на голяма надморска височина поставя няколко предизвикателства пред кръвоносната и дихателната системи. Ето какво се случва с тези системи, когато човек пребивава на голяма надморска височина:

1. Кръвоносна система:

- Повишено производство на червени кръвни клетки: Тялото произвежда повече червени кръвни клетки (еритроцити), за да пренася по-ефективно кислорода. Този процес, известен като еритропоеза, се стимулира от намалената концентрация на кислород на голяма надморска височина.

- Повишена концентрация на хемоглобин: Всяка червена кръвна клетка носи повече хемоглобин, за да се свърже и транспортира повече кислород. Тази адаптация осигурява адекватно доставяне на кислород до тъканите въпреки по-ниските нива на кислород.

- Повишена сърдечна честота и кръвно налягане: Сърцето бие по-бързо и кръвното налягане се повишава, за да компенсира намалените нива на кислород и да поддържа адекватен кръвен поток към органите и тъканите.

- Повишен вискозитет на кръвта: По-високата концентрация на червени кръвни клетки прави кръвта по-гъста и по-вискозна. Това може да увеличи риска от образуване на кръвни съсиреци и инсулт.

- Белодробен оток: В екстремни случаи някои хора могат да получат белодробен оток на голяма надморска височина (HAPE), животозастрашаващо състояние, при което течността се натрупва в белите дробове. Възниква поради повишено натоварване на белодробното кръвообращение.

2. Дихателна система:

- Повишена честота и дълбочина на дишане: Дихателната честота (броят вдишвания в минута) се увеличава, за да компенсира намалената концентрация на кислород. Всеки дъх става по-дълбок, за да внесе повече кислород в белите дробове.

- Повишена белодробна вентилация: Белите дробове работят по-усилено, за да извлекат кислород от вдишания въздух. Тази повишена белодробна вентилация помага за поддържане на нивата на кислород в кръвта.

- Хипоксия: Въпреки тези адаптации, нивата на кислород в кръвта все още могат да бъдат по-ниски, отколкото на морското равнище, което води до състояние на лека хронична хипоксия. Въпреки това, аклиматизацията на тялото помага за смекчаване на ефектите от хипоксията.

- Планинска болест: Някои хора могат да получат остра планинска болест (AMS), която включва симптоми като главоболие, гадене, замаяност и задух. Това обикновено се случва през първите 24-48 часа след изкачване на голяма надморска височина.

Животът на голяма надморска височина може да бъде физически натоварващ за кръвоносната и дихателната системи. Повечето хора обаче се адаптират към тези предизвикателства с течение на времето чрез физиологични корекции. Аклиматизацията към голяма надморска височина обикновено отнема няколко седмици или месеци и някои хора могат да изпитат постоянни симптоми, които изискват медицинска помощ или спускане до по-ниска надморска височина.