Какъв е бихевиористкият подход?

Бихевиористкият подход в психологията е систематичен и обективен анализ на наблюдаваното поведение. Той се фокусира върху външните, измерими аспекти на поведението на хората и животните, както и върху факторите на околната среда, които му влияят. Бихевиористкият подход подчертава ролята на ученето при оформянето на поведението и разглежда поведението като продукт на обуславяне и подсилване.

Ключовите точки на бихевиористкия подход включват:

1. Обективност и измерване :Бихейвиористите вярват, че психологията трябва да се основава на обективно наблюдение и измерване на поведението, а не на субективни интерпретации.

2. Асоциация стимул-отговор (S-R) :Бихейвиористите разглеждат поведението като отговор на стимули от околната среда. Те вярват, че ученето става чрез формиране на асоциации между стимули и реакции.

3. Кондициониране :Обуславянето е централна концепция в бихейвиоризма. Класическото кондициониране (свързано с Иван Павлов) включва сдвояването на неутрален стимул с предизвикващ рефлекс стимул, което води до неутрален стимул, който в крайна сметка предизвиква рефлексния отговор. Оперантното обуславяне (свързано с B.F. Skinner) се фокусира върху укрепването и наказанието на специфично поведение, оформяйки поведението чрез последствия.

4. Подкрепа и наказание :Подкрепата се отнася до всяко последствие, което увеличава вероятността поведението да се повтори, докато наказанието се отнася до всяко последствие, което намалява вероятността поведението да се повтори.

5. Контрол на околната среда :Бихейвиористите вярват, че факторите на околната среда играят решаваща роля при формирането на поведението. Те се стремят да разберат как околната среда може да бъде манипулирана, за да влияе и контролира поведението.

6. Обобщение и дискриминация :Бихейвиористите изучават как наученото поведение може да бъде обобщено към нови ситуации и разграничено от подобни ситуации, което помага да се обяснят сложни модели на поведение.

Бихевиористкият подход оказа значително влияние върху психологията, като допринесе за развитието на различни терапевтични техники като модификация на поведението, символични икономии и терапия с експозиция. Той също така е повлиял на области като образование, организационна психология и обучение на животни.

Ограниченията на бихевиористкия подход включват неговия акцент върху наблюдаваното поведение, като същевременно пренебрегват вътрешните умствени процеси, както и неговата ограничена способност да обяснява сложни когнитивни феномени и индивидуални различия в поведението. Въпреки тези ограничения, бихевиористкият подход има ценен принос към психологията, като предоставя систематична рамка за разбиране и модифициране на поведението.