Как възниква острата лимфобластна левкемия?
1. Генетични мутации: Най-често срещаната генетична промяна, свързана с ALL, е транслокацията на част от хромозома 9 към хромозома 22, което води до образуването на хромозомата Филаделфия. Тази транслокация води до сливането на два гена, BCR и ABL, създавайки хибриден BCR-ABL1 ген, който произвежда нерегулиран ензим тирозин киназа. Слетият протеин BCR-ABL1 нарушава нормалните клетъчни сигнални пътища, насърчавайки клетъчния растеж, пролиферация и оцеляване, като същевременно инхибира апоптозата (програмирана клетъчна смърт).
2. Други хромозомни аномалии: В допълнение към Филаделфийската хромозома, различни други хромозомни аномалии са открити във ВСИЧКИ случаи, включително транслокации, делеции и дупликации. Тези генетични промени могат да засегнат гени, участващи в регулирането на клетъчния цикъл, апоптозата и имунната функция, допринасяйки за развитието на левкемия.
3. Наследствена генетична чувствителност: Някои хора може да имат генетична предразположеност към развитие на ОЛЛ поради наследствени мутации или вариации в определени гени. Тези генетични фактори могат да увеличат риска от развитие на ОЛЛ, но не гарантират, че човек ще развие болестта.
4. Фактори на околната среда: Някои фактори на околната среда са свързани с повишен риск от ОЛЛ, включително излагане на йонизиращо лъчение, бензол и някои лекарства за химиотерапия. Въпреки това е важно да се отбележи, че тези фактори не причиняват ВСИЧКИ във всички случаи и тяхната роля все още се проучва.
5. Дисфункция на имунната система: Аномалиите в имунната система могат да допринесат за развитието на ALL. Например, лица с определени имунодефицити или тези, които са претърпели трансплантация на органи, имат повишен риск от развитие на ОЛЛ.
Важно е да се отбележи, че ALL е сложно заболяване и неговото развитие може да включва множество генетични, екологични и имунологични фактори. Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се разберат напълно механизмите, лежащи в основата на инициирането и прогресирането на ALL.
