Как работи диафрагмата, за да промени налягането на въздуха в белите дробове, което води до дишане?
Диафрагмата е куполообразен мускул, разположен в долната част на гръдния кош. Той разделя гръдната кухина, която съдържа белите дробове, от коремната кухина, която съдържа стомаха и червата.
Когато диафрагмата се свие, тя дърпа белите дробове надолу, създавайки отрицателно налягане в гръдната кухина. Това отрицателно налягане кара въздуха да тече в белите дробове през носа и устата.
Когато диафрагмата се отпусне, белите дробове се отдръпват и въздухът излиза през носа и устата.
Скоростта и дълбочината на дишането се контролират от дихателния център в мозъка. Дихателният център изпраща сигнали към диафрагмата и другите дихателни мускули, за да контролира свиването и отпускането на тези мускули.
Фактори, които влияят върху честотата и дълбочината на дишането
* Потребността на тялото от кислород. Когато тялото е в покой, дихателната честота е по-бавна и плитка, отколкото когато тялото се упражнява. Това е така, защото тялото се нуждае от повече кислород, когато се упражнява, така че дихателната честота се увеличава, за да отговори на това търсене.
* Нивата на въглероден диоксид в кръвта. Когато нивата на въглероден диоксид в кръвта се повишат, дихателната честота се увеличава. Това е така, защото въглеродният диоксид е отпадъчен продукт от клетъчното дишане и е важно да се отстрани от тялото.
* Киселинността на кръвта. Когато кръвта стане по-кисела, дихателната честота се увеличава. Това е така, защото тялото се опитва да компенсира киселинността, като издишва повече въглероден диоксид.
* Състоянието на нервната система. Дихателната честота може да бъде повлияна от състоянието на нервната система. Например, когато човек е стресиран или тревожен, дихателната честота може да се увеличи.
Важността на дишането
Дишането е от съществено значение за живота. Осигурява на тялото кислород и премахва въглеродния диоксид. Без дишане тялото не би могло да функционира правилно и в крайна сметка би умряло.