Какви алопатични лечения работят най-добре при панически разстройства?
1. Антидепресанти :
Антидепресанти като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) и инхибитори на обратното захващане на серотонина и норепинефрина (SNRIs) често са лекарства от първа линия, използвани за лечение на панически разстройства. Тези лекарства помагат за регулиране на нивата на серотонин и норепинефрин в мозъка, които са невротрансмитери, участващи в регулирането на настроението и тревожността. SSRI като флуоксетин (Prozac), пароксетин (Paxil) и циталопрам (Celexa) често се предписват за панически разстройства.
2. Бензодиазепини :
Бензодиазепините са бързодействащи лекарства, които осигуряват бързо облекчаване на пристъпите на паника. Те действат чрез засилване на ефектите на невротрансмитер, наречен гама-аминомаслена киселина (GABA), който има успокояващ и седативен ефект. Обичайните бензодиазепини, използвани при лечение на паническо разстройство, включват клоназепам (Klonopin), лоразепам (Ativan) и алпразолам (Xanax). Поради техния потенциал за зависимост, бензодиазепините обикновено се предписват краткосрочно за овладяване на остри симптоми и постепенно се намаляват.
3. Трициклични антидепресанти :
Трицикличните антидепресанти (TCAs) като имипрамин (Tofranil) и дезипрамин (Norpramin) са били използвани за лечение на панически разстройства, въпреки че те се предписват по-рядко в сравнение с SSRIs и SNRIs. ТЦА повлияват обратното поемане на серотонин и норепинефрин в мозъка, като по този начин облекчават симптомите на тревожност и депресия. Въпреки това, TCA могат да причинят повече странични ефекти в сравнение с по-новите антидепресанти.
4. Буспирон :
Буспирон е анксиолитично лекарство, което понякога се използва за дългосрочно лечение на тревожност, включително паническо разстройство. Той действа различно от бензодиазепините и SSRIs чрез селективно активиране на серотониновите рецептори. Буспиронът обикновено отнема няколко седмици, за да постигне пълния си терапевтичен ефект и може да бъде по-малко ефективен при тежки случаи на паническо разстройство.
5. Стимулация на вагусния нерв (VNS) :
VNS е възможност за хирургично лечение за хора с тежко, резистентно на лекарства паническо разстройство. Това включва имплантиране на устройство под кожата на гръдния кош, което доставя електрически импулси към блуждаещия нерв, дълъг нерв, който свързва мозъчния ствол с корема. VNS помага за регулиране на активността на автономната нервна система, като потенциално намалява симптомите на паника.
Важно е да се отбележи, че изборът на лечение за панически разстройства е индивидуален и трябва да се определи след консултация със здравен специалист. Те могат да оценят тежестта на симптомите, медицинската история и индивидуалните предпочитания, за да препоръчат най-подходящия подход за алопатично лечение.
