Какви са късните признаци или симптоми на шок?

Късните признаци и симптоми на шок показват критична и животозастрашаваща ситуация, при която незабавната медицинска намеса е от съществено значение. Тези признаци се появяват, когато компенсаторните механизми на тялото са претоварени или изтощени.

1. Намалено ниво на съзнание: Човекът може да стане сънлив, объркан или дори напълно да загуби съзнание.

2. Учестен и слаб пулс: Сърдечната честота може да се увеличи значително (тахикардия), но да стане нишковидна и трудна за усещане.

3. Плитко и неравномерно дишане: Дишането може да стане повърхностно, бързо (тахипнея) или нередовно, с възможно задъхване.

4. Олигурия или анурия: Отделянето на урина намалява значително или спира напълно поради намален приток на кръв към бъбреците.

5. Студена, лепкава кожа: Кожата става бледа, хладна и лепкава поради неадекватно кръвообращение в крайниците.

6. Цианоза: Синкаво оцветяване на кожата и лигавиците поради недостатъчно доставяне на кислород до тъканите.

7. Променен психически статус: Лицето може да прояви объркване, възбуда, безпокойство или делириум в резултат на намален приток на кръв към мозъка.

8. Хипотония: Изключително ниско кръвно налягане, което може да не реагира на вазопресори (лекарства, които повишават кръвното налягане).

9. Загуба на периферни импулси: Пулсите в крайниците могат да станат слаби или да липсват, което показва тежко нарушение на кръвообращението.

10. Киселинно-базов дисбаланс: Може да се развие метаболитна ацидоза поради нарушена тъканна перфузия и анаеробен метаболизъм.

11. Коагулопатия: Механизмите на кръвосъсирването са нарушени, което води до повишена склонност към кървене и нарушено зарастване на рани.

12. Многоорганна недостатъчност: Шокът може да причини отказ на множество органи, включително сърцето, белите дробове, бъбреците и черния дроб, което води до животозастрашаващо състояние.

За здравните специалисти е изключително важно да разпознаят тези късни признаци и симптоми на шок и да започнат навременни интервенции за възстановяване на адекватен кръвен поток и стабилизиране на състоянието на човека. Лечението обикновено включва реанимация с течности, вазопресорни лекарства, кислородна терапия и лечение на основната причина за шока.