Давате ли кислород на пациент с остър инсулт?

В острата фаза на инсулт, кислородната терапия може да бъде показана за пациенти с хипоксемия, което се отнася до намалено ниво на кислород в кръвния поток. Хипоксемия може да възникне при пациенти с инсулт по няколко причини, като например:

Намалено дихателно усилие:Инсултът може да повлияе на контрола на мозъка върху дишането, което води до намалено дихателно усилие и последваща хиповентилация.

Аспирация:Инсултът може да причини дисфагия или затруднено преглъщане, което увеличава риска от аспирация на храна, течности или секрети в белите дробове, което води до пневмония и хипоксемия.

Белодробен оток:Инсултът може да доведе до неврогенен белодробен оток, състояние, при което излишната течност се натрупва в белите дробове, нарушавайки обмена на кислород и причинявайки хипоксемия.

Десна сърдечна недостатъчност:Инсултът може също да засегне сърцето, което води до десна сърдечна недостатъчност, което може допълнително да влоши оксигенацията.

Поради това може да е необходима кислородна терапия за поддържане на адекватни нива на кислород и предотвратяване на усложнения, свързани с хипоксемия. Кислородът обикновено се прилага чрез назална канюла, маска за лице или други устройства, в зависимост от състоянието на пациента и нуждите от кислород.

Въпреки че кислородната терапия често е показана при пациенти с остър инсулт с хипоксемия, важно е да се титрира прилагането на кислород, за да се поддържат целевите нива на насищане с кислород и да се избегне хипероксия (прекомерни нива на кислород). Продължителната или прекомерна кислородна терапия може да доведе до потенциални неблагоприятни ефекти, включително абсорбционна ателектаза (колапс на белодробни единици) и повишен оксидативен стрес.

Следователно кислородът трябва да се прилага внимателно и редовното проследяване на кислородната сатурация и клиничната оценка са от съществено значение за насочване на кислородната терапия и осигуряване на оптимални резултати при пациенти с остър инсулт.