Какви са функциите на епидермиса?
1. Защита: Епидермисът действа като защитна бариера срещу външни фактори като прекомерна слънчева светлина, екстремни температури, механични повреди и загуба на вода.
2. Кожички: Най-външният слой на епидермиса, кутикулата, е направен от кутин, восъчно вещество, което допълнително подобрява защитата на растението. Помага за предотвратяване на загуба на вода и устойчивост на болести.
3. Устица: Епидермисът съдържа специализирани пори, наречени устица, които позволяват обмен на газ между растението и атмосферата. Тези малки отвори улесняват поемането на въглероден диоксид (CO2) по време на фотосинтезата и освобождаването на кислород (O2) в околната среда.
4. Трихоми: Някои епидермални клетки се развиват в космоподобни структури, наречени трихоми. Трихомите служат за различни цели, включително защита срещу тревопасни (космите на растенията могат да възпрат атаките на насекоми), намаляване на загубата на вода чрез транспирация и регулиране на температурата на листата чрез осигуряване на сянка.
5. Секреция и екскреция: Някои епидермални клетки могат да отделят вещества като етерични масла, смоли, латекс и клей. Тези секрети могат да играят роля в привличането на опрашители, възпирането на тревопасните животни и предотвратяването на загубата на вода.
6. Светлоусещане: Епидермалните клетки могат да съдържат специализирани структури като хлоропласти или светлочувствителни пигменти, които позволяват възприемането и реакцията на светлинни сигнали. Това помага при фотосинтезата и регулирането на моделите на растеж в отговор на посоката и интензитета на светлината (фототропизъм).
7. Усвояване: При някои растителни видове епидермисът също допринася за усвояването на вода и минерали от почвата, особено чрез специализирани коренови космени клетки.
Като цяло, епидермисът играе жизненоважна роля в регулирането на газообмена, предпазвайки от стресови фактори на околната среда, улеснявайки усвояването на хранителни вещества и поддържайки взаимодействието на растенията със заобикалящата ги среда.
