Как измервате белодробния капацитет?

Има няколко метода за измерване на белодробния капацитет, включително:

1. Спирометрия:Спирометрията е общ и широко използван метод за измерване на белодробния капацитет. Това включва издухване в мундщук, свързан със спирометър, устройство, което измерва обема и потока на въздуха по време на дишане. Спирометърът записва форсирания жизнен капацитет (FVC), което е количеството въздух, което човек може да издиша насила след дълбоко вдишване, и форсирания експираторен обем за една секунда (FEV1), което е количеството въздух, което човек може да издиша в първата секунда от маневрата FVC. Тези измервания помагат да се оцени белодробната функция и да се открият респираторни състояния като астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и рестриктивни белодробни заболявания.

2. Плетизмография:Плетизмографията е друг метод, използван за измерване на белодробния капацитет. Това включва седене или стоене в херметична камера, наречена телесен плетизмограф. Налягането на въздуха в камерата се променя и дихателните движения на човека предизвикват промени в обема на камерата. Тези промени в обема се измерват и използват за изчисляване на различни белодробни обеми, включително общия белодробен капацитет (TLC), който представлява общото количество въздух, което белите дробове могат да поемат, и остатъчния обем (RV), което е количеството въздух, оставащо в белите дробове след нормално издишване.

3. Белодробен дифузионен капацитет:Белодробният дифузионен капацитет измерва ефективността на обмена на газ в белите дробове. Обикновено се извършва по време на спирометрия, като човекът вдишва смес от газове, като въглероден окис или хелий, и измерва колко от газа се прехвърля от белите дробове в кръвния поток. Дифузионният капацитет на белите дробове помага да се оцени функцията на алвеолите, малките въздушни торбички в белите дробове, където се извършва обмен на газ.

4. Измиване на азот:Измиването на азот е техника, използвана за измерване на белодробните обеми, по-специално на функционалния остатъчен капацитет (FRC), което е количеството въздух, оставащо в белите дробове след нормално издишване. Това включва вдишване на чист кислород за определен период, след което издишаният дъх на човека се събира и анализира, за да се определи скоростта, с която азотът се измива от белите дробове.

Тези методи често се използват при изследване на белодробната функция за оценка на белодробния капацитет, диагностициране на респираторни състояния и наблюдение на ефективността на лечението. Изборът на метод може да зависи от различни фактори, като здравословното състояние на индивида, необходимата специфична информация и наличието на оборудване.