Дали непоносимостта към лактоза е адаптация към факторите на околната среда?

Не, непоносимостта към лактоза обикновено не се счита за адаптация към факторите на околната среда. По-точно се описва като естествено възникващо физиологично състояние, което е резултат от намаляване или отсъствие на ензима лактаза в тънките черва. Лактазата е отговорна за разграждането на лактозата, основната захар, намираща се в млякото и млечните продукти, до нейните компоненти захари, глюкоза и галактоза, които след това могат да се абсорбират в кръвния поток.

Когато хора с непоносимост към лактоза консумират храни, съдържащи лактоза, несмляната лактоза преминава в дебелото черво, където се ферментира от бактерии, предизвиквайки симптоми като коремна болка, подуване на корема, газове и диария.

Разпространението на непоносимостта към лактоза варира сред различните популации и етнически групи. По-често се среща в определени региони на света, като Африка, Азия и части от Южна Европа, където има по-ниска историческа зависимост от млекопроизводството и консумацията на мляко. В тези региони производството на лактаза може постепенно да е намаляло с течение на времето, тъй като популациите са се адаптирали към диети, основно базирани на други хранителни източници. Въпреки това, генетичните фактори, а не факторите на околната среда, са преди всичко отговорни за развитието на непоносимост към лактоза.