Каква е патофизиологията на септицемията?

Септицемия , или сепсис, е потенциално животозастрашаващо състояние, което възниква, когато реакцията на тялото към инфекция уврежда собствените му тъкани. Когато процесите за борба с инфекцията се включат в тялото, те карат органите да функционират лошо и необичайно. Сепсисът може да прогресира до септичен шок.

Точната патофизиология на септицемията е сложна и включва нерегулиран системен възпалителен отговор към инфекция, водещ до тъканно увреждане, органна дисфункция и потенциално смърт. Ето преглед на ключовите стъпки в патофизиологията на септицемията:

1. Инфекция и навлизане на патоген:

- Септицемията обикновено започва с първична инфекция на специфично място в тялото, като пневмония, инфекция на пикочните пътища, кожна инфекция или интраабдоминална инфекция.

- Инфекцията може да бъде причинена от различни микроорганизми, включително бактерии, гъбички или вируси.

- Патогенът нахлува в тъканите на гостоприемника и инициира възпалителния отговор.

2. Възпалителен отговор:

- В отговор на инфекцията тялото започва възпалителен отговор, за да елиминира патогена и да предотврати разпространението му.

- Имунната система активира белите кръвни клетки, освобождавайки възпалителни медиатори като цитокини (напр. интерлевкин-1, интерлевкин-6, фактор на туморната некроза-алфа) и хемокини.

- Тези медиатори причиняват вазодилатация, повишен съдов пермеабилитет и набиране на имунни клетки към мястото на инфекцията.

3. Системно възпаление:

- В тежки случаи възпалителният отговор става системен, което води до септицемия.

- Прекомерното освобождаване на възпалителни медиатори в кръвния поток причинява синдром на нерегулиран системен възпалителен отговор (SIRS).

4. Микроваскуларна дисфункция:

- Възпалителните медиатори увреждат ендотелните клетки, покриващи кръвоносните съдове, което води до микроваскуларна дисфункция.

- Това води до повишена капилярна пропускливост, изтичане на течности и оток на тъканите.

- Изтичането на течности и протеини от кръвоносните съдове в тъканите причинява хипотония, намалена тъканна перфузия и нарушено доставяне на кислород до органите.

5. Органна дисфункция:

- Нарушената тъканна перфузия и доставката на кислород водят до органна дисфункция.

- Могат да бъдат засегнати жизненоважни органи като белите дробове, бъбреците, черния дроб, сърцето и мозъка.

- Органната дисфункция се проявява като симптоми като тахипнея, олигурия, объркване и променен психичен статус.

6. Хипотония и шок:

- Хипотонията е често срещана характеристика на септицемията поради вазодилатация, намалено системно съдово съпротивление и нарушена сърдечна функция.

- Ако средното артериално налягане спадне под 65 mmHg въпреки адекватното инжектиране на течности, се говори за септичен шок.

7. Коагулационни аномалии:

- Септицемията може също да предизвика дисеминирана интраваскуларна коагулация (DIC), състояние, характеризиращо се с широко разпространено активиране на коагулационната каскада.

- DIC води до образуването на малки кръвни съсиреци в цялото тяло, които могат да възпрепятстват кръвния поток, да увредят тъканите и да причинят усложнения, свързани с кървене.

8. Имуносупресия:

- Продължителната септицемия може да доведе до имуносупресия, нарушавайки способността на организма да се бори ефективно с инфекцията.

- Нерегулираният възпалителен отговор може да потисне функцията на имунните клетки и да възпрепятства изчистването на патогена.

9. Мултиорганна недостатъчност и смърт:

- Ако септицемията не бъде разпозната и лекувана своевременно, тя може да доведе до синдром на прогресивна мултиорганна дисфункция (MODS).

- MODS включва повреда на множество органи и системи и е свързана с висока смъртност.