Какво е хиберниращ миокард?

Хиберниращ миокард , или миокардна хибернация, е термин, използван за описване на жизнеспособна, но дисфункционална миокардна тъкан, която възстановява своята контрактилна функция след възстановяване на кръвния поток. Това се случва в отговор на продължителни периоди на исхемия (намален кръвен поток) към миокарда, като например при хронична коронарна артериална болест.

При хибернация миокардът навлиза в състояние на обратима метаболитна депресия, характеризиращо се с намалена консумация на енергия, намален протеинов синтез и забавени метаболитни процеси. Тази адаптация помага да се запази жизнеспособността на клетките и да се предотврати необратимо увреждане по време на периода на исхемия.

Когато кръвотокът се възстанови, хиберниращият миокард има потенциал да възстанови функцията си. Това възстановяване обаче може да отнеме време и може да не е пълно. Способността на хиберниращия миокард да се възстанови се влияе от различни фактори, включително продължителността и тежестта на исхемичния инсулт, наличието на други съпътстващи състояния и цялостното здравословно състояние на индивида.

Наличието на хиберниращ миокард може да бъде идентифицирано чрез различни техники за изобразяване, като позитронно-емисионна томография (PET), еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI). Тези техники оценяват миокардната перфузия и жизнеспособност, като помагат да се разграничи хиберниращият миокард от необратимо увредената тъкан.

Лечението на хиберниращ миокард обикновено включва подобряване на притока на кръв към засегнатите области. Това може да включва промени в начина на живот, лекарства за разширяване на кръвоносните съдове или интервенции като перкутанна коронарна интервенция (PCI) или присаждане на коронарен артериален байпас (CABG) за възстановяване на адекватен кръвен поток към хиберниращия миокард.