Защо не използвате адренергичен агонист с ГЕРБ?
Адренергичните агонисти, като епинефрин и норепинефрин, обикновено не се използват при лечението на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) поради техните потенциални странични ефекти и ограничена ефикасност при овладяване на симптомите на ГЕРБ. Ето няколко причини, поради които адренергичните агонисти обикновено не се използват за ГЕРБ:
Нарушен мотилитет на хранопровода: Адренергичните агонисти могат да имат различни ефекти върху езофагеалния мотилитет. Докато те могат да увеличат тонуса на долния езофагеален сфинктер (LES), те могат също така да намалят амплитудата и координацията на езофагеалните контракции. Това може потенциално да влоши симптомите на ГЕРБ чрез нарушаване на изчистването на стомашното съдържимо от хранопровода.
Повишена киселинна секреция: Адренергичните агонисти, особено бета-адренергичните агонисти, могат да стимулират освобождаването на гастрин, хормон, който насърчава секрецията на стомашна киселина. Повишената киселинна секреция може да изостри симптомите на ГЕРБ, като киселини и киселинна регургитация.
Системни нежелани реакции: Адренергичните агонисти могат да причинят набор от системни странични ефекти, включително тахикардия, хипертония, аритмии, тремор, тревожност и безсъние. Тези нежелани реакции могат да бъдат особено тревожни при лица със съпътстващи сърдечно-съдови заболявания или тревожни разстройства.
Ограничена ефикасност: Клиничните проучвания показват, че адренергичните агонисти не са толкова ефективни, колкото други лекарства, като инхибитори на протонната помпа (PPI), H2-рецепторни антагонисти и прокинетици, за намаляване на симптомите на ГЕРБ и подобряване на заздравяването на хранопровода.
Като се имат предвид тези фактори, адренергичните агонисти обикновено не се считат за лечение от първа или дори втора линия за ГЕРБ. Вместо това, лекарства с по-добра ефикасност и поносимост, като PPI, H2-рецепторни антагонисти и прокинетици, обикновено се използват за управление на симптомите на ГЕРБ.
