Как синдромът на Марфан причинява разширение на аортата?
Синдромът на Marfan води до разширяване на аортата предимно поради дефекти в екстрацелуларния матрикс (ECM) на стената на аортата. Това рядко генетично заболяване е резултат от мутации в гена FBN1, който кодира протеина фибрилин-1. Фибрилин-1 е решаващ компонент на еластичните влакна, осигуряващ здравина, еластичност и устойчивост на различни тъкани, включително стената на аортата.
Ето как синдромът на Марфан причинява разширение на аортата:
Структурни аномалии :Мутациите във фибрилин-1 нарушават нормалното производство и сглобяване на еластични влакна в аортната среда, средния слой на стената на аортата. Средата на аортата обикновено съдържа плътна мрежа от еластични влакна, осеяни с гладкомускулни клетки и колаген. При синдрома на Марфан компрометираната мрежа от еластични влакна води до намалена структурна цялост и намалени свойства на отката на аортата.
Аортна дилатация :Със загубата на еластична опора стената на аортата става по-слаба и по-податлива на дилатация. Коренът на аортата, проксималната част на аортата, където се свързва със сърцето, е особено предразположен към разширяване. Тъй като коренът на аортата се разширява, това може да доведе до неправилно функциониране на аортната клапа, което води до аортна регургитация.
Повишено напрежение на стената :Разширената аорта изпитва повишен механичен стрес поради повишено кръвно налягане. Отслабената стена на аортата се бори да издържи на този повишен стрес, което допринася за по-нататъшно разширяване и потенциално разкъсване.
Намалена функция на гладките мускулни клетки :Синдромът на Марфан също засяга функцията на гладкомускулните клетки в стената на аортата. Гладките мускулни клетки обикновено допринасят за контрактилните свойства на аортата и спомагат за поддържането на нейния тонус. При синдрома на Марфан тези клетки може да са дисфункционални, нарушавайки способността на аортата да регулира правилно кръвния поток и да устои на дилатацията.
Анормално TGF-бета сигнализиране :Фибрилин-1 играе роля в регулирането на сигналния път на трансформиращия растежен фактор-бета (TGF-бета), който е важен за поддържане на тъканната хомеостаза. Нерегулираното TGF-бета сигнализиране при синдрома на Марфан допринася за анормалното ремоделиране и прекомерния растеж на стената на аортата.
Тези фактори заедно водят до прогресивно разширяване на аортата, като в крайна сметка увеличават риска от аортна дисекация, животозастрашаващо състояние, включващо разкъсване на стената на аортата.
